П О Р Е Д И Ц А
К р е а т и в н и л и ч н о с т и
Петър Петров
Директор на
Държавна отворена театрална сцена
Гр. Търговище
Влизам в кабинета на директора.Няма го. Посреща ме любезно Людмила Ганчева, неговата сътрудничка.Лъчезарна, синеока дама, излъчваща позитивна енергия. Властна в известен смисъл, приятна събеседничка....Познаваме се от десетилетия. Докато пием натурален сок, чакайки Петър Петров, разговаряме....за всичко.
Йорданка Донева:
Людмила, нека попитам ” зад кадър”, какъв човек е Петър Петров в професионалното си ежедневие? Все пак ти го познаваш по-добре от мен...
Людмила Ганчева:
Упорит,....не се отказва лесно, когато е решил да направи нещо.Работи до „изчерпване на абсурда”/ това е любимата му фраза/. Търси и намира подходи от няколко страни, за него няма нерешими проблеми.
Йорданка Донева:
Т.е. креативна личност. Влиза в „моята класация”.!!!
Името „Петър”/ според древни предания/ означава камък. Какъв е Петър Петров-директорът на ДОТС- твърд като скала сред морето от ангажименти или крепител на вярата...в успеха.?
Людмила Ганчева:
С една дума- издръжлив. Комбинативен като мислене. Вярващ в целта, която преследва. За него можем да кажем: „Отнесен от мислите”....Винаги е зает с някакъв проект.
Но ето го на прага на кабинета. Свеж, задъхан от бързане, в светло облекло. / И мислите му са светли/. Помня го още като редови актьор в „Дванадесета нощ” на Шекспир през 1979. В детския ми спомен изплува неговата ексцентрична виталност и енергиен заряд на сцената.
„Човек,когато е на път,
Хей хоп, щумят, шумят реки,
момата вика : „Мене дръж!”,
а пък дъждът вали, вали....”
Даже пееше много добре.А оттогава колко вода изтече...и над 70 роли на различни персонажи видяхме в негово изпълнение.
Людмила Ганчева:
Г-н Петров, не бъдете скромен, кажете ни- „Директорът пречи ли на актьора” ?
Петър Петров:
Със сигурност...Но актьорството помага на директора / смее се заразително/ . Всяко общуване е една отделна пиеса.
Йорданка Донева:
Както винаги мъдър...Със склонност към сентенции....Петър Петров е много ерудирана личност, удоволствие е да се разговаря с него. Винаги научаваш нещо ново. Неслучайно в свободното си време се занимава с „книжен бизнес”. Благодарение на неговата фирма жителите на Търговище са добре снабдени и запознати с новите заглавия в българската и чуждестранната литература.
Какво е за Вас театърът?
Посвещение или съдба?/ Преди НАТФИЗ сте завършили ХТИ в Бургас/ инженер- химик по документ/ , но актьор по призвание. Зодия „Дева”, баща на 2 деца.
Петър Петров:
За мен театърът е ..преодоляване на себе си. Пълно отдаване.Във всяко нещо трябва да се самопреодолееш и да усещаш другите. Преодоляването на себе си е дълъг процес. Голготата е една и съща.Трябва да пренесеш Сизиф чрез себе си. Крайността е да опознаем себе си. Но и да преодолеем факта, че прекалено много се обичаме. Затова нека на сцената да бъдем истински.
Йорданка Донева:
Вие сте артистичен директор на международния фестивал „Вълшебната завеса”.
Издание-2008 се открои с един спокоен и добър афиш, прецизна селекция, високи професионални достижения в българския театър за деца. Неслучайно творбите за младата публика биват наричани „ най-добрите посланици на международния мир”,средство за културен обмен... Вашият принос за това?
Петър Петров:
Моето правило във всичко, което правя е да не преоткриваме топлата вода...”Вълшебната завеса” осигурява кръг на общуване между професионалисти и публика чрез международни хоризонти. За съжаление все още тези прояви са по-скоро стихийни, отколкото ритмични. Иска ми се да се създаде квалитет по отношене на критериите за участие във фестивала. За това е необходимо да съществуват:
-база данни
Така могат да се изведат стойностнте неща.
-отвореност за всяка схема
В съвременния театър се правят уникални неща, отличаващи се със своята синтезност и събирателност. ”Вълшебната завеса” е наследник на най-доброто от детско -юношеските фестивали , този форум продължава утвърдените традиции на драматичните театри, приобщавайки и куклено-театралното изкуство.
Йорданка Донева:
Кое е новото в Издание-2008?
Петър Петров:
Схемата на интерактивния театър, като схема с продължение. Този вид театър е работен вариант по отношение на подрастващите. Спектакълът „продължава” в пространството, размиват се границите между правещите и възприемащите, като двете страни се допълват взаимно. И така се постига „бягство от схемата на мъртвия театър”.
Йорданка Донева:
По отношение на организацията.....
Петър Петров:
Имам идеи регионът да общува с панаирни програми и институции, занимаващи се с културни продукти за деца. Бихме предложили П А К Е Т И от услуги, с които да се обслужват тези потребности. Отворени сме за всички креативни идеи, които могат да споделят останалите с нас. Работното ми кредо като мениджър е : „ Колкото повече спектакли на сцената, толкова по-добре.”
Йорданка Донева:
Ако разбирам добре, вие желаете успешна комуникация и с Регионалния инспекторат по образование...
Петър Петров:
Да, добре би било ако се създаде постоянна връзка между експертите по образование, преподавателите и театралите. Да има наситеност на мероприятията с център- т и н е й д ж ъ р. Когато училището познава театъра и неговите качества, младите хора биха могли по-успешно да демонстрират С Е Б Е С И . В Германия има практика театралният агент да осъществява диалог с ученици и учители още в V ,VІ клас.
Йорданка Донева:
Сред два добри спектакъла - един е по-добър. Наистина ли?
Петър Петров:
Всеки спектакъл плува между двете стойности - добро и лошо. Критериите за оценяване са многобройни - възраст, естетика, послание на спектакъла, наличие на психодраматични моменти, ориентираност на творбата. Важно е да се знае „За кого е спектакълът?”
Различна е магията на театралната власт, едни ги хваща в началото, други ...в края.
Йорданка Донева:
Театралното изкуство има безспорни интегративни функции. То е и превенция на алиенацията сред подрастващите, мост между различията члез колективните форми на културно взаимодействие.
Занимавам се като доброволец със самодеен театър за деца. Бихте ли ни оказали режисьорска помощ...например в един спектакъл за социална терапия?
Петър Петров:
Разбира се. Всяко дете е потенцален актьор / дори и детето с дефицити/. Търсейки и откривайки „точките на татралността” то може да изявява С Е Б Е С И . Голямо е значението на методическите / показни / уроци за запознанство с леките форми на театър / образователен театър/. Но тази дейност изисква съчетаване на усилията от 2 –те страни – педагози/ психолози и театрали.
Йорданка Донева:
Благодаря за този интересен разговор. Надявам се да не бъде последен.
„Изкуството е превъзмогване на едно страдание, чрез което ставаме по-добри.” Дано да е вярна тази максима.
От 03.06.08 започват Дните на големия театър в малкия град. Още едно предизвикателство за търговищката публика, реализирано с енергията и креативната сила на Петър Петров.
У с п е х !
