Съвременният човек трябва да търси топлотата

„Аз гледам към света ,

в който слънцето грее,

в който звездите блестят,

в който камъните отлежават.

Растенията живи там растат,

а животните чувстващи там

живеят в света, в който

човекът одушевен

на Духа жилище преодоставя.

Аз гледам към душата,

която вътре в мен живее.

Божественият дух- той

тъче в слънчевата

и душевната светлина,

в просторите вселенски

там навън, вътре в дълбините

на душата- към теб , о, Дух Божествен,

желая аз умоляващо да се обърна.

Та сила и благословия,

за да се уча и работя

в съкровеността ми да растат.“

С ритмична част и сутрешни мисли започва урока на Кристине Глезер в лечебно-педагогическото училище в Мюнхен. Участниците в семинара по антропософска лечебна педагогика и социална терапия , (който се проведе за седми път в Елена от 31.03. до 5.04.09) всеки ден , хванати за ръка си пожелаваха

„добро утро“ и започваха да „пускат мишката“ ту наляво, ту надясно в кръга. В ролята на „учениците на Кристине“ те с евритмични движения се убеждаваха, че „Светът е красив. Красив е светът.“ А дървените пръчки отмерваха африканския ритъм на „ Чили го-го-го, чили пай- ве“.

„ Защо е необходимо детето да се приучва към действие ( рисуване, ритмични игри, музициране, театър...), а не просто да наизустява готови истини и знания- полуфабрикат?“

Този вечен въпрос зададе Едит Моор, организаторката на семинара, която всяка сутрин отбелязваше началото на деня с мелодия на алт-флейта. Вече в ролята на лектор тя убедително заяви, че „Дете, което не играе е болно.“ Телевизията и интернет предлагат на малчуганите впечатления, които не могат да преработят. А за да се развива правилно детето има нужда от експеримент и откривателство. Във Валдорфските учреждения учителите не играят заедно с децата, а вършат някаква работа. Защо е необходимо това? Защото децата копират поведението на възрастните.( Често у дома ни се случва да се борим с навика „ Дали да притопля нещо от хладилника или да си сготвя?“). Така от нас подрастващите получават доверието и увереността , че могат да направят нещо сами.

Интерес за участниците представляваше техниката на „Детско обсъждане“ или по немски образец така наречената „ конференция“. За целта бе достатъчна само една рисунка на изследваното дете Надежда ( изображение на човек, дърво, къща) и за около 60-75 минути всички специалисти от екипа за педагогическо оценяване изказваха мнения и констатации, които съвпаднаха учудващо с реалната биография на момиченцето.

Антропософският художник Фредерик Щьокли неизменно ни повтаряше, че „Съвременният човек трябва да търси топлотата!“ Той сподели с много носталгия: „ Имах щастието да се запозная с художничката Лиан Колоу в Холандия в един старчески дом.Тя бе тежко чуваща и много трудно можехме да разговаряме с нея. Изнесе ни лекция на английски език . Бе много крехка, почти прозрачна. Докато говореше ние забравихме, че това е една възрастна жена. На сбогуване тя ни каза: „Аз съм стара“. Пожелавам ви повече топлина. Съвременният човек е безнадеждно настинал. Има прекалено много прозорци. В антропософската живопис има трагика. Как се учат децата да рисуват? В педагогиката имаме въодушевлението на зеленото.

Тогава послушните учители взимат жълто за небето.Това е едно луциферично изкушение.Трябва да опознаем отново зеленото.Зеленият цвят е една сила, идваща от вечността. Но този цвят не е съставен от сместа на жълто и синьо, а е напълно автентичен.Това зелено се появява на небето като светлинно растение и все още не е растение.Това е веридианово зелено и срещу него е маджентата- полунощ. А после идва цвета на земната почва. Отношението към хумуса е много важно. Чрез живото в почвата етерът оживява.Така стигаме до „желязото на Михаел“.Благодарение на желязото, което ръждясва, но е съставка от кръвта ни – ние можем да дишаме. Децата трябва да научат, че кръвта им е изпълнена с желязо. Съществуват камъни с различни цветове и свойства. Аз заведох учениците си в планината Юра и ние там намерихме такива камъни. През пролетта планината възкликва от радост и скалите се разпукват. Взехме кирки, колички и чукове...Опитахме се заедно с гномите да чуем ехото в скалите. А натрошените камъни занесохме в мелницата. После всяко дете взе своето порцеланово хаванче... и така от търкането се получаваше Топлината. От това действие учениците развиват голяма издръжливост и пробват дали „брашното“ е меко. И ето – произведена е охра, карминовочервено...има остри кристали, пресяваме ги през ситото. А после оцветяваме рисувателните листи с цветни облаци. Стритите бои се втриват с кръгови движения. Получаваме животни, слънца, пеперуди.... Но винаги на хартията остава невтрита боя, подобно при работата с въглен. И когато приключим , взимаме хартията , изнасяме я навън и децата издухват боичката, защото пеперудите връщат обратно боята на Слънцето.“

Рисувам змия върху моста, а Фредерик Щьокли усмихнато ме насърчава: „ Тази змия е толкова сладка, че веднага ти се приисква да я гушнеш..... А в другата ми картина открива елфите и ангелски криле... в Рая.“ Но за да не бъда пристрастна ще напиша „дефинициите“ на семинаристите за „феномена Щьокли“.

Ивелин: Бяхме потопени в Божествения свят. Отворени. Щьокли има магичен глас. При него цветовете звучат.

Аделина: Благодаря за прекрасните уроци.

Галя: Усетих откритост и връзка. Благодаря на небесния свят за този подарък.

Мая: Медиум. Тъмнина и светлина. Художник.

Мария( Карнобат): Чрез него преоткрих нещо за себе си, което не знаех.

Дияна Демирева: Станахме добри приятели. Открихме се.

Герхард Херц: Аз мисля, че той чувства голямата мисия да ни донесе тъмнината и светлината.

Катя Белопитова: Връзката с духовния свят.

Радослав Радев: Човек, който внася разбиране в рисуването.

Зорница: Стъпил здраво на земята, но стигащ до небесата.

Слави Василев: Много проникновен. Вижда аурата.

Надя: Голяма личност. Това , което е постигнал е по-голямо от работата на световнопризнатите художници.

Нели: Възхита.

Весела: От него струи любов. Невероятен е . Щастлива съм в негово присъствие. Влюбена съм в душата му.( Така се казва, когато съпругът ти е до теб!!!)

От 25 години не съм рисувала, а съм учител по изобразително изкуство по образование. Оживях отново. Това се случи.

Ивайло: Прекрасен човек.

Йорданка Крумова : Светлина.

Ралица Боянова: Добър човек.

Росица: Радост.

Розалия: По нов начин погледнах на изобразителното изкуство.Светлина, тъмнина и цвят.

Едит Моор: Мисля, че той е станал много мъдър с възрастта.

Маргарита: Магнетичен човек. Харизматична личност.

Радка: Витален.

Ванина: Вдъхновението.

Евгения: Влияе ми със своята харизма.

А какво казва Фредерик за себе си, след като го притиснах с няколко въпроса : „Моите картини са картини от бъдещето. Бих желал те да са показвани навсякъде по света.Този бъдещ импулс получих от Лиан Колоу. Свирил съм в оркестър. Харесвам музиката на Вагнер и Харво Пер.“

Художникът и мислителят Щьокли ни показа, че ние самите сме автори на съдбата си. Тази мисъл получи продължение в брилянтната лекция на д-р Франгов за „Теософията“ на Щайнер.Издигайки се в духовния свят ние разбираме, че сме заслужили тази своя съдба.