Трябва в нещо да се вярва
Както всяка година Женският камерен хор „Златна лира” от Търговище с диригент Илиана Иванова замина на „задължителното” си музикално турне.Този път дестинацията бе в северна посока. След двадесет и пет часов преход автобусът е паркиран пред хотела на „Фелберщрасе” във Виена. Преди вечеря разглеждаме Музея на Сиси , а на следващата сутрин замъка „Хофбург” и двореца” Шьонбрун”. Виена с право заслужава определението „най-сладкото кътче на Европа”. В нея има всичко- от файтоните пред офиса на Райфайзенбанк до македонци, облечени като Моцарт , предлагащи билети за опера. Прекрасните дворцови градини не се нуждаят от възхвала!!!
Отправяме се към Полша. Дискретно ръми. Пристигаме в курортното градче Душники здруй, известен с минералните си извори балнеоложки център . Бих го дефинирала като „Град в парка”. Завеждат ни в музикалния център „Шопен”. Въпреки рязката промяна в температурата (от 40 на 5 градуса) , понастиналите хористки изнесоха 90 минутна програма , предимно с ортодоксална музика. Публиката е отзивчива, гидовете – също. След концерта имахме възможността да се насладим на виртуозното кулинарно майсторство на домакините. Отпразнувахме с настроение рождения ден на отец Димитър Захариев (почетен председател на хора). Въпреки езиковата бариера(за малко да отидем в Търговския център вместо в залата „Шопен”), поляците са добронамерени , с търпение понасят експанзията и шума на българското веселие, с интерес слушат „Полегнала е Тодора” и се опитват да припяват заедно с нас. На сутринта – отново на път. Нов град, нови вълнения. След около шест часа изминаваме „заветните” 16 км (вероятно 316) до Счегом. Трудностите ни правят още по-нахъсани и мотивирани за успехи. Очакват ни за изява в катедралата „Петър и Павел”. Пред монументалната сграда се намира паметник на папа Йоан Павел Втори(започнал духовната си кариера от този храм като обикновен абат).Преди концерта имаме възможност да наблюдаваме литургия.
Саковете са готови и отново на път. Отиваме в следващия град- Швидница. През деня посещаваме дървената църква на Мира. Паметник с огромно историческо и художествено значение за Полша и Европа. За строежа на храма са изразходвани 2000 дъба. Всяка година през юли в тази църква се провежда Международен Бахов фестивал. Дъщеря ми има рожден ден и аз за втори път съм в командировка.Този факт ме стимулира и наред с усещането за вина се чувствам окрилена от духовни импулси. Вечерната тържествена литургия в катедралата „Св.Станислаус и св. Венцеслаус” е в памет на загиналите поляци при нападението на Хитлер на 1.09.1939г. Наред с лукса и изяществото на скъпия интериор се забелязва и ценността на „човешкия материал”. Еуфория, знамена и красиви младежи в парадни униформи. Лично епископът благослови хористките в края на концерта и им подари репродукции на мадони и гълъбчета. Тичам с бележника и записвам още „топлите” впечатления на дамите.
КАКВО ПОЧУВСТВАХТЕ , ПЕЕЙКИ ПРЕД ДУХОВНИЯ И ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТ НА ПОЛША?
Тоня Любенова(моя духовна наследница): Имах усещането, че обединихме църквите. На хората им бе интересно да слушат православна музика в катедрала. Изпълнихме произведения от Бортнянски, Чесноков, Ведел, Стоян Бабеков, Евгени Марев, Цветан Денев…
Христина Иванова: Аз съм фен на състава. За мен всяко изпълнение бе различно.Имаше градация. Редуване на радост и тъга.
Епископът: „Очень хорошо!” За първи път женски хор изпълнява ортодоксална музика в този храм.
Елена: Усетих магия. Не бях аз. Сякаш наблюдавах отстрани. Пях за семейството си.
Параскева(свекървата): Разтрепераха ми се краката.
Люба(снахата, веселячката на хора): Едва се сдържах да не се разсмея.Епископът се бе прехласнал като малчуган от нашето изпълнение.
Татяна Даскалова: Удовлетворение.
Бинка: Осемдесет и осем годишна старица ми целуна ръката и благодари….
„ТРЯБВА В НЕЩО ДА СЕ ВЯРВА,
В НЕЩО ХУБАВО И ПРОСТО,
НЕ В СЛОВЕСНИТЕ ТИРАДИ,
НЕ В ЗАПЛЕТЕНИ ВЪПРОСИ,
В НЕЩО ХУБАВО И ПРОСТО.”
Доказахме това послание с четвъртия концерт в църквата „Възнесение Богородично” в Поланица. Там наред с религиозните творби представихме „Ръченица” на Тодор Попов и „Каква мома видях, мамо” (Е.Манолов).
Ново утро. Къде ще пеем сега? Поемаме към Будапеща. Посреща ни Габи(колоритна кръстоска с унгарско-сръбско-немско-италиански корени,... омъжена за българин). След изморителната разходка в дъжда ,екскурзоводката ни завладява с непринуденото си чувство за хумор. Казва ни „Наздраве”( неповторяема комбинация от звукове препъни-език), запознава ни с „архитектурните копия” на столицата, връща ни в Средновековието с лова на вещици…и допълва , че това всъщност са били съвременните кикимори. Води ни в църквата „Матиаш”. Изпълняваме „Во царствие твое(Д.Христов)”. Смаяни японци започват да снимат. След това в автобуса се смеем на шегите на Маргарита и Параскева. Вдъхновени от смехотерапията на Габи , те заявяват, че на двата бряга на река Врана се намират ТЪРГО и ВИЩЕ….. Нямаме си парламент, но за това пък си имаме психиатрия. И ако не ни харесва този град да се отправяме обратно към Будапеща.
Румяна Николова: Определям турнето на хора като много успешно.Според мен то спомогна за израстването и сплотяването на колектива ни.Справихме се с разнообразни ситуации .След напрегнато пътуване и натрупана умора бяхме отново на сцената. Поредицата от концерти даде възможност за градация.
Тоня Любенова: Пробив на „женската православна музика” в „мъжкия католически канон”.Това бе уникалното. Досега не се е случвало да повторим един и същи репертоар толкова пъти. , Представихме не само Търговище и България, а православната музика въобще.Винаги завършвахме с „Многая лета”. Пожелавам си да имаме по-често самостоятелни турнета и да си намерим високопоставени мениджъри( с ранг на кмет например).
А КАКВО ЩЕ СПОДЕЛИТЕ ЗА ДИРИГЕНТИТЕ , СОЛИСТКАТА И ПИАНИСТКАТА?
Йовка Серафимова: Илиана Иванова е ” мощен предавател на емоции”. Солистката ни Десислава Милчева е ангел, слязъл на земята. Изщракаха си апаратите чужденците. Затварях си очите и се пренасях в други измерения.
Христина Иванова : Главната диригентка показа ерудиция, талант и издръжливост.
Диляна Богоева: Илиана Иванова бе много мобилизирана. А Деси е професионалистка.
Диана Кирилова: При изпълнението на Деси се почувствах извисена. Забравих за ежедневието. Потопих се в друг свят. „Приидите, ублажим Йосифа”(Чесноков) бе много въздействаща.
Йорданка Донева: „Не имами” (Е.Азеев) под диригентството на Руми Николова се превърна от упражнение по солфеж в музикално послание.Почувствах силен контакт с покойната ми майка. Пианистката ни Диана Кирилова е много ефирна и ефектна на сцена. Грабва вниманието .
Илиана Илиева: Колективният живот ми хареса.Имаше добра организация и спокойствие.
Илиана Иванова: Доволна съм от представянето на състава. За първи път правим 90 минутна самостоятелна програма. Хористките показаха издръжливост. Залите в катедралите имаха чудесна акустика и се оказаха незаменим стимул за отлично пеене. Не закъсняха и нови покани за бъдещи участия. Домакините ни осигуриха прекрасна храна и добри хотели за нощуване.Хоровият колектив израсна и показа прецизна организация.Искам да изкажа благодарности на автобусните шофьори от фирмата на Еленко Станаилов. Те ни предложиха интелигентно обслужване, отговорно отношение към хората, добри грижи (чист автобус, кафе и чай през цялото пътуване). Благодаря на д-р Митрева и д-р Богоева, които обгрижваха болните с търпение и всеотдайност, Деси и Диана(които оставиха малките си деца), техническите помощници- Ива, Мила, Тоня (която се изяви и като конферансие).
Отец Димитър: ТУРНЕТО БЕ ЧУДНО ХУБАВО. КАКТО ВИНАГИ!
Когато ангелите пътуват, винаги има хубаво време, нали?
Още в София телефоните забръмчаха. Нетърпеливите близки ни очакваха.
ТРЯБВА ДА СЕ ВЯРВА В МАЙКА,
ВЪВ ДЕЦА, В ДРУГАР, В ЛЮБИМА,
В ПЕСНИТЕ, РОДЕНИ В МРАКА,
В РАЗЦЪФТЯЛАТА ГРАДИНА,
В НЕЩО ХУБАВО И ПРОСТО.
Трябва в нещо да се вярва
Както всяка година Женският камерен хор „Златна лира” от Търговище с диригент Илиана Иванова замина на „задължителното” си музикално турне.Този път дестинацията бе в северна посока. След двадесет и пет часов преход автобусът е паркиран пред хотела на „Фелберщрасе” във Виена. Преди вечеря разглеждаме Музея на Сиси , а на следващата сутрин замъка „Хофбург” и двореца” Шьонбрун”. Виена с право заслужава определението „най-сладкото кътче на Европа”. В нея има всичко- от файтоните пред офиса на Райфайзенбанк до македонци, облечени като Моцарт , предлагащи билети за опера. Прекрасните дворцови градини не се нуждаят от възхвала!!!
Отправяме се към Полша. Дискретно ръми. Пристигаме в курортното градче Душники здруй, известен с минералните си извори балнеоложки център . Бих го дефинирала като „Град в парка”. Завеждат ни в музикалния център „Шопен”. Въпреки рязката промяна в температурата (от 40 на 5 градуса) , понастиналите хористки изнесоха 90 минутна програма , предимно с ортодоксална музика. Публиката е отзивчива, гидовете – също. След концерта имахме възможността да се насладим на виртуозното кулинарно майсторство на домакините. Отпразнувахме с настроение рождения ден на отец Димитър Захариев (почетен председател на хора). Въпреки езиковата бариера(за малко да отидем в Търговския център вместо в залата „Шопен”), поляците са добронамерени , с търпение понасят експанзията и шума на българското веселие, с интерес слушат „Полегнала е Тодора” и се опитват да припяват заедно с нас. На сутринта – отново на път. Нов град, нови вълнения. След около шест часа изминаваме „заветните” 16 км (вероятно 316) до Счегом. Трудностите ни правят още по-нахъсани и мотивирани за успехи. Очакват ни за изява в катедралата „Петър и Павел”. Пред монументалната сграда се намира паметник на папа Йоан Павел Втори(започнал духовната си кариера от този храм като обикновен абат).Преди концерта имаме възможност да наблюдаваме литургия.
Саковете са готови и отново на път. Отиваме в следващия град- Швидница. През деня посещаваме дървената църква на Мира. Паметник с огромно историческо и художествено значение за Полша и Европа. За строежа на храма са изразходвани 2000 дъба. Всяка година през юли в тази църква се провежда Международен Бахов фестивал. Дъщеря ми има рожден ден и аз за втори път съм в командировка.Този факт ме стимулира и наред с усещането за вина се чувствам окрилена от духовни импулси. Вечерната тържествена литургия в катедралата „Св.Станислаус и св. Венцеслаус” е в памет на загиналите поляци при нападението на Хитлер на 1.09.1939г. Наред с лукса и изяществото на скъпия интериор се забелязва и ценността на „човешкия материал”. Еуфория, знамена и красиви младежи в парадни униформи. Лично епископът благослови хористките в края на концерта и им подари репродукции на мадони и гълъбчета. Тичам с бележника и записвам още „топлите” впечатления на дамите.
КАКВО ПОЧУВСТВАХТЕ , ПЕЕЙКИ ПРЕД ДУХОВНИЯ И ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТ НА ПОЛША?
Тоня Любенова(моя духовна наследница): Имах усещането, че обединихме църквите. На хората им бе интересно да слушат православна музика в катедрала. Изпълнихме произведения от Бортнянски, Чесноков, Ведел, Стоян Бабеков, Евгени Марев, Цветан Денев…
Христина Иванова: Аз съм фен на състава. За мен всяко изпълнение бе различно.Имаше градация. Редуване на радост и тъга.
Епископът: „Очень хорошо!” За първи път женски хор изпълнява ортодоксална музика в този храм.
Елена: Усетих магия. Не бях аз. Сякаш наблюдавах отстрани. Пях за семейството си.
Параскева(свекървата): Разтрепераха ми се краката.
Люба(снахата, веселячката на хора): Едва се сдържах да не се разсмея.Епископът се бе прехласнал като малчуган от нашето изпълнение.
Татяна Даскалова: Удовлетворение.
Бинка: Осемдесет и осем годишна старица ми целуна ръката и благодари….
„ТРЯБВА В НЕЩО ДА СЕ ВЯРВА,
В НЕЩО ХУБАВО И ПРОСТО,
НЕ В СЛОВЕСНИТЕ ТИРАДИ,
НЕ В ЗАПЛЕТЕНИ ВЪПРОСИ,
В НЕЩО ХУБАВО И ПРОСТО.”
Доказахме това послание с четвъртия концерт в църквата „Възнесение Богородично” в Поланица. Там наред с религиозните творби представихме „Ръченица” на Тодор Попов и „Каква мома видях, мамо” (Е.Манолов).
Ново утро. Къде ще пеем сега? Поемаме към Будапеща. Посреща ни Габи(колоритна кръстоска с унгарско-сръбско-немско-италиански корени,... омъжена за българин). След изморителната разходка в дъжда ,екскурзоводката ни завладява с непринуденото си чувство за хумор. Казва ни „Наздраве”( неповторяема комбинация от звукове препъни-език), запознава ни с „архитектурните копия” на столицата, връща ни в Средновековието с лова на вещици…и допълва , че това всъщност са били съвременните кикимори. Води ни в църквата „Матиаш”. Изпълняваме „Во царствие твое(Д.Христов)”. Смаяни японци започват да снимат. След това в автобуса се смеем на шегите на Маргарита и Параскева. Вдъхновени от смехотерапията на Габи , те заявяват, че на двата бряга на река Врана се намират ТЪРГО и ВИЩЕ….. Нямаме си парламент, но за това пък си имаме психиатрия. И ако не ни харесва този град да се отправяме обратно към Будапеща.
Румяна Николова: Определям турнето на хора като много успешно.Според мен то спомогна за израстването и сплотяването на колектива ни.Справихме се с разнообразни ситуации .След напрегнато пътуване и натрупана умора бяхме отново на сцената. Поредицата от концерти даде възможност за градация.
Тоня Любенова: Пробив на „женската православна музика” в „мъжкия католически канон”.Това бе уникалното. Досега не се е случвало да повторим един и същи репертоар толкова пъти. , Представихме не само Търговище и България, а православната музика въобще.Винаги завършвахме с „Многая лета”. Пожелавам си да имаме по-често самостоятелни турнета и да си намерим високопоставени мениджъри( с ранг на кмет например).
А КАКВО ЩЕ СПОДЕЛИТЕ ЗА ДИРИГЕНТИТЕ , СОЛИСТКАТА И ПИАНИСТКАТА?
Йовка Серафимова: Илиана Иванова е ” мощен предавател на емоции”. Солистката ни Десислава Милчева е ангел, слязъл на земята. Изщракаха си апаратите чужденците. Затварях си очите и се пренасях в други измерения.
Христина Иванова : Главната диригентка показа ерудиция, талант и издръжливост.
Диляна Богоева: Илиана Иванова бе много мобилизирана. А Деси е професионалистка.
Диана Кирилова: При изпълнението на Деси се почувствах извисена. Забравих за ежедневието. Потопих се в друг свят. „Приидите, ублажим Йосифа”(Чесноков) бе много въздействаща.
Йорданка Донева: „Не имами” (Е.Азеев) под диригентството на Руми Николова се превърна от упражнение по солфеж в музикално послание.Почувствах силен контакт с покойната ми майка. Пианистката ни Диана Кирилова е много ефирна и ефектна на сцена. Грабва вниманието .
Илиана Илиева: Колективният живот ми хареса.Имаше добра организация и спокойствие.
Илиана Иванова: Доволна съм от представянето на състава. За първи път правим 90 минутна самостоятелна програма. Хористките показаха издръжливост. Залите в катедралите имаха чудесна акустика и се оказаха незаменим стимул за отлично пеене. Не закъсняха и нови покани за бъдещи участия. Домакините ни осигуриха прекрасна храна и добри хотели за нощуване.Хоровият колектив израсна и показа прецизна организация.Искам да изкажа благодарности на автобусните шофьори от фирмата на Еленко Станаилов. Те ни предложиха интелигентно обслужване, отговорно отношение към хората, добри грижи (чист автобус, кафе и чай през цялото пътуване). Благодаря на д-р Митрева и д-р Богоева, които обгрижваха болните с търпение и всеотдайност, Деси и Диана(които оставиха малките си деца), техническите помощници- Ива, Мила, Тоня (която се изяви и като конферансие).
Отец Димитър: ТУРНЕТО БЕ ЧУДНО ХУБАВО. КАКТО ВИНАГИ!
Когато ангелите пътуват, винаги има хубаво време, нали?
Още в София телефоните забръмчаха. Нетърпеливите близки ни очакваха.
ТРЯБВА ДА СЕ ВЯРВА В МАЙКА,
ВЪВ ДЕЦА, В ДРУГАР, В ЛЮБИМА,
В ПЕСНИТЕ, РОДЕНИ В МРАКА,
В РАЗЦЪФТЯЛАТА ГРАДИНА,
В НЕЩО ХУБАВО И ПРОСТО.
э
Трябва в нещо да се вярва
Както всяка година Женският камерен хор „Златна лира” от Търговище с диригент Илиана Иванова замина на „задължителното” си музикално турне.Този път дестинацията бе в северна посока. След двадесет и пет часов преход автобусът е паркиран пред хотела на „Фелберщрасе” във Виена. Преди вечеря разглеждаме Музея на Сиси , а на следващата сутрин замъка „Хофбург” и двореца” Шьонбрун”. Виена с право заслужава определението „най-сладкото кътче на Европа”. В нея има всичко- от файтоните пред офиса на Райфайзенбанк до македонци, облечени като Моцарт , предлагащи билети за опера. Прекрасните дворцови градини не се нуждаят от възхвала!!!
Отправяме се към Полша. Дискретно ръми. Пристигаме в курортното градче Душники здруй, известен с минералните си извори балнеоложки център . Бих го дефинирала като „Град в парка”. Завеждат ни в музикалния център „Шопен”. Въпреки рязката промяна в температурата (от 40 на 5 градуса) , понастиналите хористки изнесоха 90 минутна програма , предимно с ортодоксална музика. Публиката е отзивчива, гидовете – също. След концерта имахме възможността да се насладим на виртуозното кулинарно майсторство на домакините. Отпразнувахме с настроение рождения ден на отец Димитър Захариев (почетен председател на хора). Въпреки езиковата бариера(за малко да отидем в Търговския център вместо в залата „Шопен”), поляците са добронамерени , с търпение понасят експанзията и шума на българското веселие, с интерес слушат „Полегнала е Тодора” и се опитват да припяват заедно с нас. На сутринта – отново на път. Нов град, нови вълнения. След около шест часа изминаваме „заветните” 16 км (вероятно 316) до Счегом. Трудностите ни правят още по-нахъсани и мотивирани за успехи. Очакват ни за изява в катедралата „Петър и Павел”. Пред монументалната сграда се намира паметник на папа Йоан Павел Втори(започнал духовната си кариера от този храм като обикновен абат).Преди концерта имаме възможност да наблюдаваме литургия.
Саковете са готови и отново на път. Отиваме в следващия град- Швидница. През деня посещаваме дървената църква на Мира. Паметник с огромно историческо и художествено значение за Полша и Европа. За строежа на храма са изразходвани 2000 дъба. Всяка година през юли в тази църква се провежда Международен Бахов фестивал. Дъщеря ми има рожден ден и аз за втори път съм в командировка.Този факт ме стимулира и наред с усещането за вина се чувствам окрилена от духовни импулси. Вечерната тържествена литургия в катедралата „Св.Станислаус и св. Венцеслаус” е в памет на загиналите поляци при нападението на Хитлер на 1.09.1939г. Наред с лукса и изяществото на скъпия интериор се забелязва и ценността на „човешкия материал”. Еуфория, знамена и красиви младежи в парадни униформи. Лично епископът благослови хористките в края на концерта и им подари репродукции на мадони и гълъбчета. Тичам с бележника и записвам още „топлите” впечатления на дамите.
КАКВО ПОЧУВСТВАХТЕ , ПЕЕЙКИ ПРЕД ДУХОВНИЯ И ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТ НА ПОЛША?
Тоня Любенова(моя духовна наследница): Имах усещането, че обединихме църквите. На хората им бе интересно да слушат православна музика в катедрала. Изпълнихме произведения от Бортнянски, Чесноков, Ведел, Стоян Бабеков, Евгени Марев, Цветан Денев…
Христина Иванова: Аз съм фен на състава. За мен всяко изпълнение бе различно.Имаше градация. Редуване на радост и тъга.
Епископът: „Очень хорошо!” За първи път женски хор изпълнява ортодоксална музика в този храм.
Елена: Усетих магия. Не бях аз. Сякаш наблюдавах отстрани. Пях за семейството си.
Параскева(свекървата): Разтрепераха ми се краката.
Люба(снахата, веселячката на хора): Едва се сдържах да не се разсмея.Епископът се бе прехласнал като малчуган от нашето изпълнение.
Татяна Даскалова: Удовлетворение.
Бинка: Осемдесет и осем годишна старица ми целуна ръката и благодари….
„ТРЯБВА В НЕЩО ДА СЕ ВЯРВА,
В НЕЩО ХУБАВО И ПРОСТО,
НЕ В СЛОВЕСНИТЕ ТИРАДИ,
НЕ В ЗАПЛЕТЕНИ ВЪПРОСИ,
В НЕЩО ХУБАВО И ПРОСТО.”
Доказахме това послание с четвъртия концерт в църквата „Възнесение Богородично” в Поланица. Там наред с религиозните творби представихме „Ръченица” на Тодор Попов и „Каква мома видях, мамо” (Е.Манолов).
Ново утро. Къде ще пеем сега? Поемаме към Будапеща. Посреща ни Габи(колоритна кръстоска с унгарско-сръбско-немско-италиански корени,... омъжена за българин). След изморителната разходка в дъжда ,екскурзоводката ни завладява с непринуденото си чувство за хумор. Казва ни „Наздраве”( неповторяема комбинация от звукове препъни-език), запознава ни с „архитектурните копия” на столицата, връща ни в Средновековието с лова на вещици…и допълва , че това всъщност са били съвременните кикимори. Води ни в църквата „Матиаш”. Изпълняваме „Во царствие твое(Д.Христов)”. Смаяни японци започват да снимат. След това в автобуса се смеем на шегите на Маргарита и Параскева. Вдъхновени от смехотерапията на Габи , те заявяват, че на двата бряга на река Врана се намират ТЪРГО и ВИЩЕ….. Нямаме си парламент, но за това пък си имаме психиатрия. И ако не ни харесва този град да се отправяме обратно към Будапеща.
Румяна Николова: Определям турнето на хора като много успешно.Според мен то спомогна за израстването и сплотяването на колектива ни.Справихме се с разнообразни ситуации .След напрегнато пътуване и натрупана умора бяхме отново на сцената. Поредицата от концерти даде възможност за градация.
Тоня Любенова: Пробив на „женската православна музика” в „мъжкия католически канон”.Това бе уникалното. Досега не се е случвало да повторим един и същи репертоар толкова пъти. , Представихме не само Търговище и България, а православната музика въобще.Винаги завършвахме с „Многая лета”. Пожелавам си да имаме по-често самостоятелни турнета и да си намерим високопоставени мениджъри( с ранг на кмет например).
А КАКВО ЩЕ СПОДЕЛИТЕ ЗА ДИРИГЕНТИТЕ , СОЛИСТКАТА И ПИАНИСТКАТА?
Йовка Серафимова: Илиана Иванова е ” мощен предавател на емоции”. Солистката ни Десислава Милчева е ангел, слязъл на земята. Изщракаха си апаратите чужденците. Затварях си очите и се пренасях в други измерения.
Христина Иванова : Главната диригентка показа ерудиция, талант и издръжливост.
Диляна Богоева: Илиана Иванова бе много мобилизирана. А Деси е професионалистка.
Диана Кирилова: При изпълнението на Деси се почувствах извисена. Забравих за ежедневието. Потопих се в друг свят. „Приидите, ублажим Йосифа”(Чесноков) бе много въздействаща.
Йорданка Донева: „Не имами” (Е.Азеев) под диригентството на Руми Николова се превърна от упражнение по солфеж в музикално послание.Почувствах силен контакт с покойната ми майка. Пианистката ни Диана Кирилова е много ефирна и ефектна на сцена. Грабва вниманието .
Илиана Илиева: Колективният живот ми хареса.Имаше добра организация и спокойствие.
Илиана Иванова: Доволна съм от представянето на състава. За първи път правим 90 минутна самостоятелна програма. Хористките показаха издръжливост. Залите в катедралите имаха чудесна акустика и се оказаха незаменим стимул за отлично пеене. Не закъсняха и нови покани за бъдещи участия. Домакините ни осигуриха прекрасна храна и добри хотели за нощуване.Хоровият колектив израсна и показа прецизна организация.Искам да изкажа благодарности на автобусните шофьори от фирмата на Еленко Станаилов. Те ни предложиха интелигентно обслужване, отговорно отношение към хората, добри грижи (чист автобус, кафе и чай през цялото пътуване). Благодаря на д-р Митрева и д-р Богоева, които обгрижваха болните с търпение и всеотдайност, Деси и Диана(които оставиха малките си деца), техническите помощници- Ива, Мила, Тоня (която се изяви и като конферансие).
Отец Димитър: ТУРНЕТО БЕ ЧУДНО ХУБАВО. КАКТО ВИНАГИ!
Когато ангелите пътуват, винаги има хубаво време, нали?
Още в София телефоните забръмчаха. Нетърпеливите близки ни очакваха.
ТРЯБВА ДА СЕ ВЯРВА В МАЙКА,
ВЪВ ДЕЦА, В ДРУГАР, В ЛЮБИМА,
В ПЕСНИТЕ, РОДЕНИ В МРАКА,
В РАЗЦЪФТЯЛАТА ГРАДИНА,
В НЕЩО ХУБАВО И ПРОСТО.