Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.09.2010 01:05 - Трябва в нещо да се вярва
Автор: anieva Категория: Музика   
Прочетен: 1631 Коментари: 1 Гласове:
0




                   Трябва в нещо да се вярва

 

Както всяка година Женският камерен хор „Златна лира” от Търговище с диригент Илиана Иванова   замина на „задължителното” си музикално турне.Този път дестинацията бе в северна посока. След  двадесет и пет часов преход  автобусът е паркиран пред хотела на „Фелберщрасе” във Виена. Преди вечеря разглеждаме Музея на Сиси , а на следващата сутрин замъка „Хофбург” и двореца” Шьонбрун”. Виена с право заслужава определението „най-сладкото кътче на Европа”. В нея има всичко- от файтоните пред  офиса на Райфайзенбанк  до македонци, облечени като Моцарт , предлагащи билети за опера. Прекрасните дворцови градини не се нуждаят от възхвала!!!

Отправяме се към Полша. Дискретно ръми.  Пристигаме в курортното градче Душники здруй, известен с минералните си извори балнеоложки център . Бих го дефинирала като „Град в парка”.  Завеждат ни в музикалния  център „Шопен”. Въпреки рязката промяна в температурата (от 40 на 5 градуса) , понастиналите хористки изнесоха 90 минутна програма , предимно с ортодоксална музика. Публиката е отзивчива, гидовете – също. След концерта имахме възможността да се насладим на виртуозното кулинарно майсторство на домакините. Отпразнувахме с настроение рождения ден на отец  Димитър Захариев (почетен председател на хора). Въпреки езиковата бариера(за малко да отидем в Търговския център вместо в залата „Шопен”), поляците са добронамерени , с търпение понасят експанзията и шума на българското веселие,  с интерес слушат „Полегнала е Тодора” и се опитват да припяват заедно с нас.  На сутринта – отново на път. Нов град, нови вълнения. След около  шест часа изминаваме „заветните”  16 км (вероятно 316) до Счегом. Трудностите ни правят още по-нахъсани и мотивирани за успехи. Очакват ни за изява в катедралата „Петър и Павел”. Пред  монументалната сграда се намира паметник на папа Йоан Павел Втори(започнал духовната  си кариера от този храм като обикновен абат).Преди концерта имаме възможност да наблюдаваме литургия.

Саковете са готови и  отново на път. Отиваме  в следващия град- Швидница. През деня посещаваме дървената църква на Мира. Паметник с огромно историческо и художествено значение за  Полша и Европа. За строежа на храма са изразходвани  2000 дъба. Всяка година през юли  в тази църква се провежда Международен Бахов фестивал. Дъщеря ми има рожден ден и  аз за втори път  съм в командировка.Този факт ме стимулира и  наред с усещането  за вина се чувствам окрилена от духовни импулси. Вечерната тържествена литургия  в катедралата „Св.Станислаус и св. Венцеслаус” е в памет на загиналите поляци при нападението на Хитлер  на 1.09.1939г. Наред с лукса и изяществото на скъпия интериор  се забелязва и  ценността на „човешкия материал”. Еуфория, знамена и красиви младежи в парадни униформи. Лично епископът благослови хористките в края на концерта и им подари репродукции на мадони и гълъбчета. Тичам с бележника и записвам още „топлите” впечатления на дамите.

КАКВО ПОЧУВСТВАХТЕ , ПЕЕЙКИ ПРЕД ДУХОВНИЯ И ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТ НА ПОЛША?

Тоня Любенова(моя духовна наследница):    Имах усещането, че обединихме църквите. На хората им бе интересно да слушат православна музика в катедрала. Изпълнихме произведения от Бортнянски, Чесноков, Ведел, Стоян Бабеков, Евгени Марев, Цветан Денев…

Христина Иванова:    Аз съм фен на състава. За мен всяко изпълнение бе различно.Имаше градация. Редуване на радост и тъга.

Епископът:      „Очень хорошо!” За първи път женски хор изпълнява ортодоксална музика в този храм.

Елена:      Усетих магия. Не бях аз. Сякаш наблюдавах отстрани. Пях за семейството си.

Параскева(свекървата):    Разтрепераха  ми се краката.

Люба(снахата, веселячката на хора):     Едва се сдържах да не се разсмея.Епископът се бе прехласнал като малчуган  от нашето изпълнение.

Татяна Даскалова:    Удовлетворение.

Бинка:    Осемдесет и  осем годишна старица ми целуна ръката и   благодари….

 „ТРЯБВА В НЕЩО ДА СЕ ВЯРВА,

В НЕЩО ХУБАВО И ПРОСТО,

НЕ В СЛОВЕСНИТЕ ТИРАДИ,

НЕ В ЗАПЛЕТЕНИ ВЪПРОСИ,

В НЕЩО ХУБАВО И ПРОСТО.”

Доказахме това послание с четвъртия концерт в църквата „Възнесение Богородично” в Поланица. Там наред с   религиозните творби представихме „Ръченица” на Тодор Попов и  „Каква мома видях, мамо” (Е.Манолов).

Ново утро. Къде ще пеем сега? Поемаме към Будапеща. Посреща ни Габи(колоритна кръстоска с унгарско-сръбско-немско-италиански корени,... омъжена за българин). След изморителната разходка в дъжда ,екскурзоводката ни завладява с непринуденото си чувство за хумор. Казва ни „Наздраве”( неповторяема  комбинация от звукове препъни-език), запознава ни с „архитектурните копия” на столицата, връща ни в Средновековието с  лова на вещици…и допълва , че това всъщност са били съвременните кикимори. Води ни в църквата „Матиаш”. Изпълняваме „Во царствие твое(Д.Христов)”. Смаяни японци започват да снимат. След  това в автобуса се смеем на шегите на Маргарита и Параскева. Вдъхновени от смехотерапията на Габи , те заявяват, че на двата бряга на река Врана се намират ТЪРГО и ВИЩЕ…..  Нямаме си парламент, но за това пък си имаме психиатрия. И ако не ни харесва този град да се отправяме обратно към Будапеща.

Румяна Николова:    Определям турнето на хора като много успешно.Според мен то спомогна за израстването  и сплотяването на колектива ни.Справихме се с разнообразни ситуации .След напрегнато пътуване и  натрупана умора бяхме отново на сцената. Поредицата от концерти даде възможност за градация.

Тоня Любенова:   Пробив на „женската православна музика” в „мъжкия католически канон”.Това бе уникалното. Досега не се е случвало да повторим един и същи репертоар толкова пъти. , Представихме не само Търговище и България, а православната музика въобще.Винаги завършвахме с „Многая лета”. Пожелавам си да имаме по-често самостоятелни турнета и да си намерим високопоставени мениджъри( с ранг на кмет например).

А КАКВО ЩЕ СПОДЕЛИТЕ ЗА ДИРИГЕНТИТЕ , СОЛИСТКАТА И ПИАНИСТКАТА?

Йовка Серафимова:     Илиана Иванова е ” мощен предавател на емоции”.     Солистката ни Десислава Милчева е ангел, слязъл на земята. Изщракаха си апаратите чужденците. Затварях си очите и се пренасях в други измерения.

Христина Иванова :   Главната диригентка показа ерудиция, талант и  издръжливост.

Диляна Богоева:    Илиана Иванова бе много мобилизирана. А  Деси е професионалистка.

Диана Кирилова:   При изпълнението на Деси  се почувствах извисена. Забравих за ежедневието. Потопих се в друг свят. „Приидите, ублажим Йосифа”(Чесноков)  бе много въздействаща.

Йорданка Донева:  „Не имами” (Е.Азеев) под диригентството на Руми Николова се превърна от упражнение по солфеж в музикално послание.Почувствах силен контакт с покойната ми майка. Пианистката ни Диана Кирилова е много ефирна и ефектна на сцена. Грабва вниманието .

Илиана Илиева:    Колективният живот ми хареса.Имаше добра организация и  спокойствие.

Илиана Иванова:        Доволна съм от представянето на състава. За първи път правим 90 минутна самостоятелна програма. Хористките показаха издръжливост. Залите в катедралите имаха чудесна акустика и  се оказаха незаменим стимул за отлично пеене. Не закъсняха и  нови покани за бъдещи участия. Домакините ни осигуриха прекрасна храна и добри хотели за нощуване.Хоровият колектив израсна и  показа прецизна организация.Искам да изкажа благодарности  на автобусните шофьори от фирмата на Еленко Станаилов. Те ни предложиха интелигентно обслужване, отговорно отношение към хората, добри грижи (чист автобус, кафе и  чай през цялото пътуване).  Благодаря на д-р Митрева и д-р Богоева, които обгрижваха болните с търпение и всеотдайност, Деси и Диана(които оставиха малките си деца), техническите помощници- Ива, Мила, Тоня (която се изяви и като конферансие).   

Отец   Димитър:  ТУРНЕТО БЕ ЧУДНО ХУБАВО. КАКТО ВИНАГИ!

Когато ангелите пътуват, винаги  има хубаво време, нали?

 

Още в София телефоните забръмчаха. Нетърпеливите близки ни очакваха.

 

ТРЯБВА ДА СЕ ВЯРВА В МАЙКА,

ВЪВ ДЕЦА,  В ДРУГАР, В ЛЮБИМА,

В ПЕСНИТЕ, РОДЕНИ В МРАКА,

В РАЗЦЪФТЯЛАТА ГРАДИНА,

 В НЕЩО ХУБАВО И ПРОСТО.

 

                   Трябва в нещо да се вярва

 

Както всяка година Женският камерен хор „Златна лира” от Търговище с диригент Илиана Иванова   замина на „задължителното” си музикално турне.Този път дестинацията бе в северна посока. След  двадесет и пет часов преход  автобусът е паркиран пред хотела на „Фелберщрасе” във Виена. Преди вечеря разглеждаме Музея на Сиси , а на следващата сутрин замъка „Хофбург” и двореца” Шьонбрун”. Виена с право заслужава определението „най-сладкото кътче на Европа”. В нея има всичко- от файтоните пред  офиса на Райфайзенбанк  до македонци, облечени като Моцарт , предлагащи билети за опера. Прекрасните дворцови градини не се нуждаят от възхвала!!!

Отправяме се към Полша. Дискретно ръми.  Пристигаме в курортното градче Душники здруй, известен с минералните си извори балнеоложки център . Бих го дефинирала като „Град в парка”.  Завеждат ни в музикалния  център „Шопен”. Въпреки рязката промяна в температурата (от 40 на 5 градуса) , понастиналите хористки изнесоха 90 минутна програма , предимно с ортодоксална музика. Публиката е отзивчива, гидовете – също. След концерта имахме възможността да се насладим на виртуозното кулинарно майсторство на домакините. Отпразнувахме с настроение рождения ден на отец  Димитър Захариев (почетен председател на хора). Въпреки езиковата бариера(за малко да отидем в Търговския център вместо в залата „Шопен”), поляците са добронамерени , с търпение понасят експанзията и шума на българското веселие,  с интерес слушат „Полегнала е Тодора” и се опитват да припяват заедно с нас.  На сутринта – отново на път. Нов град, нови вълнения. След около  шест часа изминаваме „заветните”  16 км (вероятно 316) до Счегом. Трудностите ни правят още по-нахъсани и мотивирани за успехи. Очакват ни за изява в катедралата „Петър и Павел”. Пред  монументалната сграда се намира паметник на папа Йоан Павел Втори(започнал духовната  си кариера от този храм като обикновен абат).Преди концерта имаме възможност да наблюдаваме литургия.

Саковете са готови и  отново на път. Отиваме  в следващия град- Швидница. През деня посещаваме дървената църква на Мира. Паметник с огромно историческо и художествено значение за  Полша и Европа. За строежа на храма са изразходвани  2000 дъба. Всяка година през юли  в тази църква се провежда Международен Бахов фестивал. Дъщеря ми има рожден ден и  аз за втори път  съм в командировка.Този факт ме стимулира и  наред с усещането  за вина се чувствам окрилена от духовни импулси. Вечерната тържествена литургия  в катедралата „Св.Станислаус и св. Венцеслаус” е в памет на загиналите поляци при нападението на Хитлер  на 1.09.1939г. Наред с лукса и изяществото на скъпия интериор  се забелязва и  ценността на „човешкия материал”. Еуфория, знамена и красиви младежи в парадни униформи. Лично епископът благослови хористките в края на концерта и им подари репродукции на мадони и гълъбчета. Тичам с бележника и записвам още „топлите” впечатления на дамите.

КАКВО ПОЧУВСТВАХТЕ , ПЕЕЙКИ ПРЕД ДУХОВНИЯ И ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТ НА ПОЛША?

Тоня Любенова(моя духовна наследница):    Имах усещането, че обединихме църквите. На хората им бе интересно да слушат православна музика в катедрала. Изпълнихме произведения от Бортнянски, Чесноков, Ведел, Стоян Бабеков, Евгени Марев, Цветан Денев…

Христина Иванова:    Аз съм фен на състава. За мен всяко изпълнение бе различно.Имаше градация. Редуване на радост и тъга.

Епископът:      „Очень хорошо!” За първи път женски хор изпълнява ортодоксална музика в този храм.

Елена:      Усетих магия. Не бях аз. Сякаш наблюдавах отстрани. Пях за семейството си.

Параскева(свекървата):    Разтрепераха  ми се краката.

Люба(снахата, веселячката на хора):     Едва се сдържах да не се разсмея.Епископът се бе прехласнал като малчуган  от нашето изпълнение.

Татяна Даскалова:    Удовлетворение.

Бинка:    Осемдесет и  осем годишна старица ми целуна ръката и   благодари….

 „ТРЯБВА В НЕЩО ДА СЕ ВЯРВА,

В НЕЩО ХУБАВО И ПРОСТО,

НЕ В СЛОВЕСНИТЕ ТИРАДИ,

НЕ В ЗАПЛЕТЕНИ ВЪПРОСИ,

В НЕЩО ХУБАВО И ПРОСТО.”

Доказахме това послание с четвъртия концерт в църквата „Възнесение Богородично” в Поланица. Там наред с   религиозните творби представихме „Ръченица” на Тодор Попов и  „Каква мома видях, мамо” (Е.Манолов).

Ново утро. Къде ще пеем сега? Поемаме към Будапеща. Посреща ни Габи(колоритна кръстоска с унгарско-сръбско-немско-италиански корени,... омъжена за българин). След изморителната разходка в дъжда ,екскурзоводката ни завладява с непринуденото си чувство за хумор. Казва ни „Наздраве”( неповторяема  комбинация от звукове препъни-език), запознава ни с „архитектурните копия” на столицата, връща ни в Средновековието с  лова на вещици…и допълва , че това всъщност са били съвременните кикимори. Води ни в църквата „Матиаш”. Изпълняваме „Во царствие твое(Д.Христов)”. Смаяни японци започват да снимат. След  това в автобуса се смеем на шегите на Маргарита и Параскева. Вдъхновени от смехотерапията на Габи , те заявяват, че на двата бряга на река Врана се намират ТЪРГО и ВИЩЕ…..  Нямаме си парламент, но за това пък си имаме психиатрия. И ако не ни харесва този град да се отправяме обратно към Будапеща.

Румяна Николова:    Определям турнето на хора като много успешно.Според мен то спомогна за израстването  и сплотяването на колектива ни.Справихме се с разнообразни ситуации .След напрегнато пътуване и  натрупана умора бяхме отново на сцената. Поредицата от концерти даде възможност за градация.

Тоня Любенова:   Пробив на „женската православна музика” в „мъжкия католически канон”.Това бе уникалното. Досега не се е случвало да повторим един и същи репертоар толкова пъти. , Представихме не само Търговище и България, а православната музика въобще.Винаги завършвахме с „Многая лета”. Пожелавам си да имаме по-често самостоятелни турнета и да си намерим високопоставени мениджъри( с ранг на кмет например).

А КАКВО ЩЕ СПОДЕЛИТЕ ЗА ДИРИГЕНТИТЕ , СОЛИСТКАТА И ПИАНИСТКАТА?

Йовка Серафимова:     Илиана Иванова е ” мощен предавател на емоции”.     Солистката ни Десислава Милчева е ангел, слязъл на земята. Изщракаха си апаратите чужденците. Затварях си очите и се пренасях в други измерения.

Христина Иванова :   Главната диригентка показа ерудиция, талант и  издръжливост.

Диляна Богоева:    Илиана Иванова бе много мобилизирана. А  Деси е професионалистка.

Диана Кирилова:   При изпълнението на Деси  се почувствах извисена. Забравих за ежедневието. Потопих се в друг свят. „Приидите, ублажим Йосифа”(Чесноков)  бе много въздействаща.

Йорданка Донева:  „Не имами” (Е.Азеев) под диригентството на Руми Николова се превърна от упражнение по солфеж в музикално послание.Почувствах силен контакт с покойната ми майка. Пианистката ни Диана Кирилова е много ефирна и ефектна на сцена. Грабва вниманието .

Илиана Илиева:    Колективният живот ми хареса.Имаше добра организация и  спокойствие.

Илиана Иванова:        Доволна съм от представянето на състава. За първи път правим 90 минутна самостоятелна програма. Хористките показаха издръжливост. Залите в катедралите имаха чудесна акустика и  се оказаха незаменим стимул за отлично пеене. Не закъсняха и  нови покани за бъдещи участия. Домакините ни осигуриха прекрасна храна и добри хотели за нощуване.Хоровият колектив израсна и  показа прецизна организация.Искам да изкажа благодарности  на автобусните шофьори от фирмата на Еленко Станаилов. Те ни предложиха интелигентно обслужване, отговорно отношение към хората, добри грижи (чист автобус, кафе и  чай през цялото пътуване).  Благодаря на д-р Митрева и д-р Богоева, които обгрижваха болните с търпение и всеотдайност, Деси и Диана(които оставиха малките си деца), техническите помощници- Ива, Мила, Тоня (която се изяви и като конферансие).   

Отец   Димитър:  ТУРНЕТО БЕ ЧУДНО ХУБАВО. КАКТО ВИНАГИ!

Когато ангелите пътуват, винаги  има хубаво време, нали?

 

Още в София телефоните забръмчаха. Нетърпеливите близки ни очакваха.

 

ТРЯБВА ДА СЕ ВЯРВА В МАЙКА,

ВЪВ ДЕЦА,  В ДРУГАР, В ЛЮБИМА,

В ПЕСНИТЕ, РОДЕНИ В МРАКА,

В РАЗЦЪФТЯЛАТА ГРАДИНА,

 В НЕЩО ХУБАВО И ПРОСТО.

 

э

                   Трябва в нещо да се вярва

 

Както всяка година Женският камерен хор „Златна лира” от Търговище с диригент Илиана Иванова   замина на „задължителното” си музикално турне.Този път дестинацията бе в северна посока. След  двадесет и пет часов преход  автобусът е паркиран пред хотела на „Фелберщрасе” във Виена. Преди вечеря разглеждаме Музея на Сиси , а на следващата сутрин замъка „Хофбург” и двореца” Шьонбрун”. Виена с право заслужава определението „най-сладкото кътче на Европа”. В нея има всичко- от файтоните пред  офиса на Райфайзенбанк  до македонци, облечени като Моцарт , предлагащи билети за опера. Прекрасните дворцови градини не се нуждаят от възхвала!!!

Отправяме се към Полша. Дискретно ръми.  Пристигаме в курортното градче Душники здруй, известен с минералните си извори балнеоложки център . Бих го дефинирала като „Град в парка”.  Завеждат ни в музикалния  център „Шопен”. Въпреки рязката промяна в температурата (от 40 на 5 градуса) , понастиналите хористки изнесоха 90 минутна програма , предимно с ортодоксална музика. Публиката е отзивчива, гидовете – също. След концерта имахме възможността да се насладим на виртуозното кулинарно майсторство на домакините. Отпразнувахме с настроение рождения ден на отец  Димитър Захариев (почетен председател на хора). Въпреки езиковата бариера(за малко да отидем в Търговския център вместо в залата „Шопен”), поляците са добронамерени , с търпение понасят експанзията и шума на българското веселие,  с интерес слушат „Полегнала е Тодора” и се опитват да припяват заедно с нас.  На сутринта – отново на път. Нов град, нови вълнения. След около  шест часа изминаваме „заветните”  16 км (вероятно 316) до Счегом. Трудностите ни правят още по-нахъсани и мотивирани за успехи. Очакват ни за изява в катедралата „Петър и Павел”. Пред  монументалната сграда се намира паметник на папа Йоан Павел Втори(започнал духовната  си кариера от този храм като обикновен абат).Преди концерта имаме възможност да наблюдаваме литургия.

Саковете са готови и  отново на път. Отиваме  в следващия град- Швидница. През деня посещаваме дървената църква на Мира. Паметник с огромно историческо и художествено значение за  Полша и Европа. За строежа на храма са изразходвани  2000 дъба. Всяка година през юли  в тази църква се провежда Международен Бахов фестивал. Дъщеря ми има рожден ден и  аз за втори път  съм в командировка.Този факт ме стимулира и  наред с усещането  за вина се чувствам окрилена от духовни импулси. Вечерната тържествена литургия  в катедралата „Св.Станислаус и св. Венцеслаус” е в памет на загиналите поляци при нападението на Хитлер  на 1.09.1939г. Наред с лукса и изяществото на скъпия интериор  се забелязва и  ценността на „човешкия материал”. Еуфория, знамена и красиви младежи в парадни униформи. Лично епископът благослови хористките в края на концерта и им подари репродукции на мадони и гълъбчета. Тичам с бележника и записвам още „топлите” впечатления на дамите.

КАКВО ПОЧУВСТВАХТЕ , ПЕЕЙКИ ПРЕД ДУХОВНИЯ И ПОЛИТИЧЕСКИ ЕЛИТ НА ПОЛША?

Тоня Любенова(моя духовна наследница):    Имах усещането, че обединихме църквите. На хората им бе интересно да слушат православна музика в катедрала. Изпълнихме произведения от Бортнянски, Чесноков, Ведел, Стоян Бабеков, Евгени Марев, Цветан Денев…

Христина Иванова:    Аз съм фен на състава. За мен всяко изпълнение бе различно.Имаше градация. Редуване на радост и тъга.

Епископът:      „Очень хорошо!” За първи път женски хор изпълнява ортодоксална музика в този храм.

Елена:      Усетих магия. Не бях аз. Сякаш наблюдавах отстрани. Пях за семейството си.

Параскева(свекървата):    Разтрепераха  ми се краката.

Люба(снахата, веселячката на хора):     Едва се сдържах да не се разсмея.Епископът се бе прехласнал като малчуган  от нашето изпълнение.

Татяна Даскалова:    Удовлетворение.

Бинка:    Осемдесет и  осем годишна старица ми целуна ръката и   благодари….

 „ТРЯБВА В НЕЩО ДА СЕ ВЯРВА,

В НЕЩО ХУБАВО И ПРОСТО,

НЕ В СЛОВЕСНИТЕ ТИРАДИ,

НЕ В ЗАПЛЕТЕНИ ВЪПРОСИ,

В НЕЩО ХУБАВО И ПРОСТО.”

Доказахме това послание с четвъртия концерт в църквата „Възнесение Богородично” в Поланица. Там наред с   религиозните творби представихме „Ръченица” на Тодор Попов и  „Каква мома видях, мамо” (Е.Манолов).

Ново утро. Къде ще пеем сега? Поемаме към Будапеща. Посреща ни Габи(колоритна кръстоска с унгарско-сръбско-немско-италиански корени,... омъжена за българин). След изморителната разходка в дъжда ,екскурзоводката ни завладява с непринуденото си чувство за хумор. Казва ни „Наздраве”( неповторяема  комбинация от звукове препъни-език), запознава ни с „архитектурните копия” на столицата, връща ни в Средновековието с  лова на вещици…и допълва , че това всъщност са били съвременните кикимори. Води ни в църквата „Матиаш”. Изпълняваме „Во царствие твое(Д.Христов)”. Смаяни японци започват да снимат. След  това в автобуса се смеем на шегите на Маргарита и Параскева. Вдъхновени от смехотерапията на Габи , те заявяват, че на двата бряга на река Врана се намират ТЪРГО и ВИЩЕ…..  Нямаме си парламент, но за това пък си имаме психиатрия. И ако не ни харесва този град да се отправяме обратно към Будапеща.

Румяна Николова:    Определям турнето на хора като много успешно.Според мен то спомогна за израстването  и сплотяването на колектива ни.Справихме се с разнообразни ситуации .След напрегнато пътуване и  натрупана умора бяхме отново на сцената. Поредицата от концерти даде възможност за градация.

Тоня Любенова:   Пробив на „женската православна музика” в „мъжкия католически канон”.Това бе уникалното. Досега не се е случвало да повторим един и същи репертоар толкова пъти. , Представихме не само Търговище и България, а православната музика въобще.Винаги завършвахме с „Многая лета”. Пожелавам си да имаме по-често самостоятелни турнета и да си намерим високопоставени мениджъри( с ранг на кмет например).

А КАКВО ЩЕ СПОДЕЛИТЕ ЗА ДИРИГЕНТИТЕ , СОЛИСТКАТА И ПИАНИСТКАТА?

Йовка Серафимова:     Илиана Иванова е ” мощен предавател на емоции”.     Солистката ни Десислава Милчева е ангел, слязъл на земята. Изщракаха си апаратите чужденците. Затварях си очите и се пренасях в други измерения.

Христина Иванова :   Главната диригентка показа ерудиция, талант и  издръжливост.

Диляна Богоева:    Илиана Иванова бе много мобилизирана. А  Деси е професионалистка.

Диана Кирилова:   При изпълнението на Деси  се почувствах извисена. Забравих за ежедневието. Потопих се в друг свят. „Приидите, ублажим Йосифа”(Чесноков)  бе много въздействаща.

Йорданка Донева:  „Не имами” (Е.Азеев) под диригентството на Руми Николова се превърна от упражнение по солфеж в музикално послание.Почувствах силен контакт с покойната ми майка. Пианистката ни Диана Кирилова е много ефирна и ефектна на сцена. Грабва вниманието .

Илиана Илиева:    Колективният живот ми хареса.Имаше добра организация и  спокойствие.

Илиана Иванова:        Доволна съм от представянето на състава. За първи път правим 90 минутна самостоятелна програма. Хористките показаха издръжливост. Залите в катедралите имаха чудесна акустика и  се оказаха незаменим стимул за отлично пеене. Не закъсняха и  нови покани за бъдещи участия. Домакините ни осигуриха прекрасна храна и добри хотели за нощуване.Хоровият колектив израсна и  показа прецизна организация.Искам да изкажа благодарности  на автобусните шофьори от фирмата на Еленко Станаилов. Те ни предложиха интелигентно обслужване, отговорно отношение към хората, добри грижи (чист автобус, кафе и  чай през цялото пътуване).  Благодаря на д-р Митрева и д-р Богоева, които обгрижваха болните с търпение и всеотдайност, Деси и Диана(които оставиха малките си деца), техническите помощници- Ива, Мила, Тоня (която се изяви и като конферансие).   

Отец   Димитър:  ТУРНЕТО БЕ ЧУДНО ХУБАВО. КАКТО ВИНАГИ!

Когато ангелите пътуват, винаги  има хубаво време, нали?

 

Още в София телефоните забръмчаха. Нетърпеливите близки ни очакваха.

 

ТРЯБВА ДА СЕ ВЯРВА В МАЙКА,

ВЪВ ДЕЦА,  В ДРУГАР, В ЛЮБИМА,

В ПЕСНИТЕ, РОДЕНИ В МРАКА,

В РАЗЦЪФТЯЛАТА ГРАДИНА,

 В НЕЩО ХУБАВО И ПРОСТО.

 





Гласувай:
0



1. eien - Не в нещо!
07.09.2010 04:34
В Бог!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: anieva
Категория: Технологии
Прочетен: 450665
Постинги: 118
Коментари: 132
Гласове: 211
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031