Abstract:

Art-therapy*(using different arts : fine arts,music,dansing…ect. as

treatment)

Живеем в постсоциалистическо общество,във време на парадокси и динамични промени,в условия на крайна социално-икономическа нестабилност.Системният стрес и преумората поставят родителите(личността) в неизгодната позиция на наблюдатели,които не могат да променят пристрастията на своите деца.Традиционните средства за релаксация,които се използват от подрастващите(цигари,алкохол, „телевизионен/компютърен запой”,стимуланти-кафе,чай,дрога…)само затягат ситуацията на усложнените взаимоотношения между деца и родители.В резултат на това много подрастващи не получават възможност да разгърнат своя потенциал (на неповторими личности),особено в случаите,когато има съпътстващи заболявания и говорни проблеми.Затова освен психотропните(и другите медикаменти),чиито неблагоприятни странични ефекти са известни,лекарят трябва да препоръчва на болните и други актуални,немедикаментозни средства за стабилизиране и подобряване на състоянието им.Това важи с пълна сила за учениците със специални образователни потребности,обучаващи се по индивидуални програми в масовите училища.За да получат всичко,което се предлага на съучениците им в специалните училища-тези деца трябва да се включват в нови програми за групова работа,способстващи за преодоляването на психологическите последици от уврежданията им(логофобия,неувереност,емоционална депривация,училищна незаинтересованост…).Т.е. предвидените индивидуални занимания с ресурсния учител,логопеда и психолога-не са достатъчни за преодоляване на разнообразните им дефицити и успешна интеграция в класа.Затова издигам изкуствотерапията(във фокуса на една експериментална мултимодална програма)като съществено и значимо психокорекционно /логотерапевтично средство.

В предложената разработка представям апробирани от мен прийоми(известни и нестандартни),основаващи се предимно на комбинираните занимания с изкуство.В този труд,обединяващ изследванията ми от последните десет години съм се постарала да докажа по-високата ефективност и терапевтичните функции на мултимодалното и мултисензорното обучение. Надявам се и вие да бъдете „ изкушени” от тази информация,която представлява интерес за практикуващите логопеди,психолози,арттерапевти и родители на „специални деца” През последното десетилетие в специалната педагогика особена актуалност получи проблемът за използването на изкуството(чрез съвременните информационни технологии и мултимедийни продукти) в контекста на полисензорното обучение.Вече се говори и пише за „мултисензорна терапия” чрез едновременното директно „атакуване” на различните сензорни системи при корекцията на езиково-говорните аномалии.Но само предварителното прецизно дозиране на стимулите за едновременното атакуване на сензорните системи би предпазило обучаващите се от сетивно-когнитивно „зашеметяване”.Затова логотерапевтът подбира и разнообразява стимулите в информационната среда за учениците с езиково-говорни нарушения.Тази среда,независимо дали е мултимедийна,виртуално-символна,художествена или реална,трябва да бъде структурирана и организирана според психологопедагогическите и дидактическите принципи.Всички тези изисквания намират израз в предложената (разработена и апробирана)мултимодална програма за общо подобряване на речта и нейната плавност (в частност)при ученици със специални образователни потребности,обучавани в масово и специално училище.

В основата на концепцията за изкуството като терапия стои взаимовръзката „образ-слово”,като се изхожда от познатата постановка,че вътрешната реч(импресивната реч) се развива и упражнява от децата далеч преди външното проговаряне(експресивната реч).Добрият логопед-диагностик трябва да открои запазените компоненти в езиково-говорната система и интелектуално-мнестичната сфера,за да изработи адекватна индивидуална терапевтична програма,съобразена с уникалните потребности на всеки ученик.Значително по-лесно това е осъществимо чрез изкуствотерапията в условията на групово мултисензорно и мултимодално обучение. Под мултисензорно обучение имаме предвид обучението,насочено към формирането и активизирането на учениците едновременно да обработват ,преобразуват и да използват информация от различните си сензорни системи в процеса на познание и решаване на проблеми чрез организиране на учебното съдържание и дидактическата среда на мултисензорен принцип,с очакван резултат-формиране на мултисензорна компетентност и развитие на мета-мисловни (когнитивно-афективни ) и поведенчески стратегии(в случая правилна реч).Логичен е опитът да се потърсят методическите и технологическите продължения за реализиране на мултисензорния принцип в обучението.”

(Яна Мерджанова)

Точно тук ще си позволя да направя сравнение между двата основни работни концепта-мултисензорно и мултимодално обучение(на основата на синестезия).При мултисензорното обучение получените резултати са следствие от едновременното действие върху всички сензорни системи.А при явлението „ синестезия” финалният артефакт(ефект) се получава от взаимодействието между различните сензорни системи.Т.е. при мултимодалното обучение не за всички участващи във взаимодействието сензорни системи са налице актуални дразнения в рецепторите.

Според изследвания на специалисти от Кембриджкия университет един на всеки 2100 души вероятно има някаква форма на синестезия,но тъй като с подобни артистични прояви на съзнанието може да се живее спокойно,хиляди хора не търсят медицинско обяснение за интерсензорните си преживявания.Въпреки че синестезията е позната от векове,малко психолози са се посвещавали на методичното изследване на феномена.Учените се чувстват неловко,сблъсквайки се с явление,което по своите характеристики не се поддава на систематичен анализ.Стъписва ги и факта,че много от синестетите имат и други паранормални преживявания като ясновидство,психокинеза,екстрасенско лекуване и др.

Когато даден звук стигне до слуха на хората,”чуващи”цветовете,пред очите им се появява определен цвят,сякаш провесен върху прозрачен екран на няколко сантиметра пред погледа им.Аналогични асоциации между звуци и цветове придружават синестета през целия му живот като музикален съпровод на филм.Голяма част от изследваните синестети съобщават,че имат предчувствия,усещане,че се намират извън тялото си,че са в два свята едновременно и др.Означава ли това,че синестетите са свързани с друга реалност?...Неслучайно връзката между синестезията ,константните модели в света на халюцинациите и менталните състояния на съзнанието е вдъхновила някои изследователи да търсят намесата на други измерения ,взаимодействащи при определени условия с физическата реалност.Нараства и броя на изследователите ,считащи,че духовните преживявания на хората могат да бъдат свързани с космическата духовна есенция,пронизваща битието.Независимо от данните за наличие на генетическа връзка при унаследяване на това качество,психолозите считат,че синестезията е отзвук от състоянието на съзнанието в ранното детство.Почти всички новородени са природни синестети.”Сетивата на децата не са диференцирани,а са смесени в своего рода синестетична бъркотия”-обяснява Дафни Маурер.Може би защото детските сетива са все още необременени и по-разположени към откриването на други реалности.

С напредването на технологиите през последните години бяха създадени нови поколения медицинска апаратура,с която се извършват прецизни изследвания на мозъците на синестети.Установено е,че когато хората,надарени с цветен слух,чуват даден звук,активират се и тези части от мозъка,които са свързани с възприемането на образи.Още е рано за цялостна теория,обясняваща активната комуникация между двата обикновено независими центъра на мозъчната кора.Но ако учените съумеят да открият какво поражда тази странна интерсетивна връзка и защо повечето от нас я губим в ранното си детство,ще опознаят по-добре природата на съзнанието.

. Знанията в тази област провокират нови търсения при педагогическите задачи за оразмеряване на стимулите ,за степенуване на активностите и активаторите,за подбора и съчетаването на различните дидактически стратегии и техники,които трябва да са ориентирани към развиването,а не към блокирането на сетивността,светоусещанията,способностите на личността.Ето защо е необходимо професионално да се анализират възможностите ,ограниченията и действителните ефекти на мултимедийните технологии. Защото сензорната „наркомания”(аналог на постмодерната напредничавост)няма нищо общо с действителната култура и успешното поведение,тя няма нищо общо с психотерапевтичното и педагогическото начало.

Обяснението на механизма на възникването на синопсиите (вътрешен фактор)на неврофизиологично равнище е много важно за изясняването и на същността на мултисензорната познавателна компетентност ,(причинена от външен фактор).Мултисензорната познавателна компетентност представлява реализираната способност за успешно поведение и адаптация на детето в определени условия. Маркираме дидактичните ситуации,които създават познавателния фон на условията,в които попадат учениците с езиково-говорни проблеми и тяхното успешно повлияване чрез използването на мултисензорни мисловни и поведенчески стратегии за намиране и вземане на решение.Съществуват две равнища на мултисензорна компетентност:

Първото равнище включва способности да се обработва и използва информация от сензорните системи в процеса на познание.За такава компетентност мултисензорно е обучението,което осигурява едновременното въздействие върху повече сензорни системи.Това е осъществимо чрез мултимедийните технологии и конкретните занимания с изкуство.

Второто равнище предполага способности за обработка и използване на информация ,която обаче не постъпва директно от анализаторите .Тя се поражда в самите сетива и в съответните мозъчни центрове ,провокирани и задействани дори само от едно непосредствено усещане.Това означава,например само след чуване на определен звук да може и да се предположи аромата,да се „види”(представи)цвета и да се почувства или проектира движението.А това е същността на творческото правене на нещата.Тук е удачен примерът с индианеца,който вижда неща,невидими за белия (прилепвайки ухо до земята той отгатва какво,как,за колко време се приближава).Това се дължи на факта,че индианецът е мултисензорно компетентен на второ равнище (а нашата хипотеза е ,че връзката между петте сетива води до появата и на шесто чувство.)

Във второто равнище се открояват два подетапа:

-работа на мозъчно равнище(трансфер и пренос на импулси само по мисловен път)

-работа на преходите сетиво-мозъчен център

Тази информация е особено важна при работата с езиково-говорно затруднени деца.Доказано е ,че понякога сетивата помнят по-добре от мозъка.Психолозите допускат,че паметта на материята е по-дълбока и с по-голям обем.Но този резерв остава неизползван от личностите в норма.За децата с увреждания обаче е необходимо включването на мултисензорни подходи,основаващи се на заниманията с изкуство в общообразователния процес.Това се обяснява със следния факт.Сензорните стимули се приемат и от двете мозъчни хемисфери,като всяка ги обработва по различен начин.Цялата сензорна система участва в процеса на познание.Слух,зрение,тактилна,обонятелна и осезателна система участват в запаметяването.Едновременното използване на сетивата е мощен енергиен канал за подпомагане на учениците със затруднения във вербалната сфера.Всичко това създава енергетично поле,зареждащо мозъчната кора и създаващо предпоставки за по-успешни нервни свръзки на второсигнално равнище.

Потребността от развитие на мултисензорна познавателна компетентност се реализира и осъществява най-пълно чрез изкуствотерапия,фокусирана в мултимодална програма за развитие и подобряване на речта.Тази програма включва система от дейности ,упражнения,извънкласни форми за работа,задачи и техники за развитие и подобряване(плавността) на речта.За целта се ангажират всички анализатори посредством заниманията със синтетично изкуство.

Мултимодалната програма включва следните дейности:

1.Разработка на автентичен народен обичай с танци.

2.Детска оперетка.

3.Театрален спектакъл.

4.Куклено шоу.

5.Коледен спектакъл.

6.Арттерапия.

7.Музикотерапия.

8.Ароматерапия.

9.Дегустация.

10.Упражнения за активизиране на дълбоката сетивност.

11.Превръщане на цветовете в звуци.

12.Придаване форма на невидимото.

13.Извършване на транспозиции.

14.Решаване на проблем по пътя на синестезията.

15.Приготвяне на супа минестрьоне.

16.Паневритмия.

17.Проприоцептивни дейности.

18.Ритмични дейности.

19.Околна среда с контраст на цветовете.

20.Психодрама.

21.Изработване на мултимедийни поздравителни картички.

22.Рисунки на компютър.

Синтетичната методология на така предложената мултимодална терапия се крепи на достиженията на научната мисъл ,историята на световното изкуство ,интелекта на децата и техните чувства ,потребността от рефлексия и жаждата за действие в телесен и духовен план.В ерата на „апаратурната медицина” и фармакологията учените все повече обръщат внимание на вътрешните ресурси за самолечение на човека в тясна връзка с творческите възможности.

В нашата съвременност феноменът за безспорните лечебни свойства на музиката е доказан факт,неподлежащ на съмнение.Благодарение на техническия прогрес и на разработените апарати в медицината,учените имат възможност да измерят най-прецизно настъпващите изменения в човешкия организъм благодарение на едно или друго външно въздействие.В този смисъл музикотерапията има успешно влияние върху координацията,разширява обема на вниманието,намалява стреса,стимулира асоциациите и въображението,подпомага процеса на запомняне.А още по-позитивни резултати се получават при съчетаването на музиката с другите изкуства в системата на мултисензорната и мултимодалната терапия.

Корнелиус фон Нетесхайм пише:

"Пеенето е в състояние с много повече лекота да проникне в духа,отколкото инструменталният звук,тъй като то произлиза хармонично от представата за духа и волята на въображението...Пеенето води със себе си страстите и чувствата на пеещия и чрез тях раздвижва и чувствата на слушащия,възбужда неговата фантазия чрез душата,сграбчвайки сърцето,прониква до неговите дълбини,задвижва крайниците и кръвта..."

Моите наблюдения над хористите,с които работя / в училище и по проекти/ ми позволяват да твърдя,че "пеещите" ученици посещават училище с по-голямо желание,отличават се с по-висока умствена работоспособност и имат повишено настроение.Кои са детерминантите,благоприятстващи подобряването на речта при заниманията с хорово пеене?

1.Хористите практикуват доверително общуване,което влияе благоприятно върху психичното и телесното им здраве.Този фактор подобрява желанието за контакт,а той е от съществено значение за провеждането на логопедичната терапия.

2.При решаването на проблеми от музикален характер учениците си оказват практическа и информационна помощ,което подобрява вербалните интеракции.

3.Повторението на музикалните текстове укрепва фонацията,подобрява артикулацията и прави по-интересна автоматизацията на определени групи звукове.

4.Чрез редовните участия в социални дейности/концерти,спектакли,фестивали/ се осъществява социална интеграция.

5.Хоровото пеене помага на учениците със заекване да усвоят в непринудени ситуации правилата за дишане,акценти,спазването на паузи,изразителност на речта,плавен говор.

6.Съчетаването на логоритмичните упражнения с пеене води до подобряване на общото психомоторно развитие на детето.Подпомага се "изявяването на ритмич

ните рефлекси и координацията на движенията”.

7.Музикално-ритмичните дейности водят до преодоляването на редица затруднения в говора.

Много е важна корелацията между социалните отношения,които осигурява хоровото пеене и психофизическото здраве на децата.Хоровото пеене е вид колективна дейност,изискваща точност на задълженията и внимание към останалите участници.Много е вероятно социалната подкрепа,снижавайки равнището на стреса,да осигурява нормалното функциониране на имунната система.

Известен е големият разрушителен ефект на стреса върху умствените функции и психиката:

-Освободеният кортизол в стресова ситуация възпрепятства използването на кръвната захар от главния мозъчен център на паметта/хипокампуса/ .В резултат на това напрегнатото дете не може да учи пълноценно.

-Свръхпроизводството на кортизол уврежда функцията на мозъчните невропредаватели/обучението се превръща в бавен и мъчителен процес/

-Големите дози кортизол убиват мозъчните клетки/постоянният стрес уврежда интелектуалните функции/

Тези известни закономерности предполагат мотивираното включване на хоровото пеене като част от мултимодалната терапия,с цел постигане на релаксация и душевен комфорт.

Паулу Коелю твърди: „Вярвам,че всеки човек,четейки някаква книга,режисира свой собствен филм в главата си,придава точно определени лица на персонажите,издига декори,чува гласовете им,долавя миризми.И затова ,когато този човек отиде да гледа филм по роман,който му е харесал,винаги излиза от салона с усещането,че е бил излъган,и винаги си казва: „Книгата е по-хубава от филма”.

Този феномен се дължи на различието в асоциативния(синестезийния) поток при отделните индивиди(автора и реципиентите)..

Включвайки различни произведения на изкуството в мултимодалната програма за подобряване(плавността) на речта обобщено можем да направим заключението,че в романтичната естетика се явява тенденцията към сближаване на поезията,живописта и музиката-т.е. към синтез на изкуствата.

Резултатите от изследването на речта и интелекта са представени обобщено.Съпоставителното изследване на зависимостта между комплексната балова оценка на речта /по Васил Стамов/и коефициента на интелигентност/по Векслер/доказва значителната зависимост между проучваните явления.КБО/реч/ при учениците с лека умствена изостаналост е в права значителна зависимост с

При учениците в норма също има положителна динамика на развитие на проучваната зависимост.В началото на експеримента