Първите седем години на детето

                                           Д-р Франциска Келер /Швейцария/

         След физическата си смърт „Азът” търси ново начало. Предишният живот влияе при новото раждане, защото „Азът” търси избирателно тези хора, които да му станат родители. В зависимост от степента на развитие на Духа става инкарнирането му в ембриона  съответно по-рано или по-късно. Духовно-физическото тяло се свързва с родителските клетки и настъпва зачатието. От Мировата душа и Световният Етер се вземат етерното и астралното тяло. През времето на обиколката през сферите се създава Духовно-физическото тяло.

         За образуване на органите е необходимо много време.Човекът се оформя вътрешно от Душата. Физическото тяло има видима физическа част и невидима духовна част. По време на бременността духовната част се развива. Първите 40 дни след раждането са от изключителна важност за интегрирането на детето. Много важна през цялата първа година от развитието на детето е храната. Млякото е тази храна, която която се намира между Небето  и Земята.При захранването на детето е необходима интуиция.То трябва да се научи да храносмила.

        До третата годинка децата са радост за сетивата, те напомнят за небето и рая. дори миризмата им е много приятна. През тези три години всички хора получават тези 3 големи подаръка:

-ходенето

-говоренето

-мисленето

          Появява се Аз-формата и започва най-тежката част от живота, защото се напуска защитната покривка на Христос, а човек се изправя сам срещу себе си. Прекрасно е , когато детето каже”Аз”. Азът идва заедно с 2 сенки /т.нар- двойници/. Едната притегля към земята /това е инатът/ . Другата е Сфинксът - цялата мъдрост на света. След третата година децата загубват своята невинност и започват да лъжат.

          Етерното тяло узрява през първите 7 години у човека. Тогава децата започват да мислят самостоятелно.Четенето, писането и смятането се въвеждат, за да развием онази част от етерното тяло, която трябва да бъде обгрижена. Появата на вторите зъби подсказва, че е настъпила готовността за тръгване на училище.

          Великите личности са имали възможността да натрупат опит чрез реинкарнация в трудна съдба /т.е. чрез страдание/. Затова трябва да се помага на всички деца да се развият. Дали ние учим или нас ни учат? Каква е кармата ни?  Щайнер описва четиричастно упражнение за връщане в минали животи. В неговата основа стои въпросът -  „До какво нямам достъп?”

-Да си изясня ситуацията пред вътрешния поглед и с нея да заспя. Така се прави „отпечатък” в астралното тяло.

-На третата нощ отново се повиква тази картина и отпечатъкът се изпраща в ъв физическото тяло.

-На четвъртата сутрин – събуждайки се , съзнанието ни се  отваря. Най-често се вижда жест, цвят, част от човек. Така сърцето си изяснява моралния проблем.

Упражнява се 77 пъти.

           Така се минава прага между физическия и духовния свят. Предпоставка за това е възможността  да  се срещнем с нашия двойник и това предизвиква страх. Съществата, които ни пазят, без да можем да избягаме от тях, се наричат пазачи на прага.

            Упражнението може да се използва и за решаване на проблемите на дете. Какво прави то през деня?  Важно е усилието да разберем - какво всъщност му има на това дете? От първата до седмата година детето е обвито в етерното тяло. ЕТ въздейства върху физическото, помагайки на органите да съзреят. Какво е необходимо , за да съзреят физическите органи?

-подражанието /това е ключът към възпитанието/

-обкръжение, което да работи добре

-намерение за подражание  /как задейства волята/

            Детето се нуждае от възпитатели, които не вършат безсмислени неща. През първите 7 години то развива волята си и затова му трябват примери - морално добри и майсторски поднесени. Възпитател с лошо настроение е като отрова. Трите „елементарни същества”- прилежност, радост и смирение са ключ към добрата обвивка. Възпитателите трябва да бъдат модерни хора, отворени  за света. Детето трябва да работи така, че физическото тяло да му служи в живота. Това, което не се е случило през първите 7 години, не може да бъде наваксано.

               Изкуството винаги помага при възпитаването. Според Щайнер: „Всяко дете, всеки човек идва малко болен на Земята. Възпитанието на детето означава - в края на своето детство - детето да бъде здраво. Възпитанието е лечебно изкуство.”

-