Ако имах още един живот и него щях да посветя на тези деца

От 20.07.08 до 31.07.08  в с. Яковци / на 3 км от гр. Елена / се проведоха третата и четвъртата семинарни седмици на семинара по антропософска лечебна педагогика и социална терапия с международно участие.

В планинското селище природата е прекрасна, къщите - дървени, в стар стил, но нищо от съвременните удобства не липсва . В дворовете – шезлонги, басейни, лятна кухня...Уютна обстановка, предразполагаща към научни размисли и идентификация с природата. Покрай басейните има достатъчно място за вечерните ритми на македонските хора, които се превърнаха в задължителен тест за присъстващите на семинара. Дори Герхард Херц / шеф/ и Катя Белопитова /преводач нон-стоп/  го издържаха накрая след непреклонната ни „хореографска експанзия”. Всичко е „о-кей”, като изключим натоварения график. Сутрин – евритмия, закуска и в 9.30 лекционният курс започва, след обед в 14.30 – занимания по изкуства, след вечеря – отново лекции и дискусии, събрания на „Опора”....до полунощ. ”Тежката ръка” на д-р Херц и Едит Моор се усеща навсякъде. Детайлите са премислени,а  преподавателите са  утвърдени имена в антропософското общество.

Д-р Франциска Келер /Швейцария/ ни „осветли” в областта на диагностиката

/ теоретично и чрез конкретни случаи/. Интересно се проведе конкретното представяне на деца, които бяха дошли за консултация с родителите си. Много храброст им трябваше на тези хора, за да застанат пред всички и да изрекат: „Ето, това е нашият аутистичен син. Той вече ходи на работа във фабриката и си пише по скайпа с брат си.....” , „ Най-малката ни дъщеря се роди със синдром на Даун”,  „Х.У. е интелигентно момиче, но стана затворена и   на 16 г. й  поставиха диагноза - шизофрения”.....Различни съдби - различни проблеми. И всеки родител бе дошъл с надеждата да чуе нещо, с което да помогне на детето си. Колективът от специалисти с разнородна  медико- психологопедагогическа квалификация се включи в обсъждането и наблюдението на тези случаи. Имам усещането, че родителите изпитаха удовлетворение, защото от друг ъгъл бяха разгледани взаимоотношенята с техните деца и те се почувстваха разбрани, приети от едно общество на съмишленици.А Франциска Келер няколко пъти напомни, че ако лекуваме само симптома, няма да получим желания резултат.Трябва да решим проблема и  в Духовното.

Герхард Херц насочваше дискусиите в посока към поставяне на въпроси, събуждане на размисли, раждане на креативни идеи. Интерес предизвикха лекциите му за  биографиите и решаването на конфликти / изцяло разиграни на интерактивен принцип/, така че нямаше спящи или скучаещи в залата.Той напомни, че целта на валдорфската педагогика е  не само да ангажила мускулите, но и  да събужда въпроси..

Интересни мигове преживяхме в ателиетата по изкуства . С основите  на музикотерапията се запознахме  при Изабел Кустер/ Швейцария / . Афрканските ритми, ксилофонът, бамбуковите пръчки , разнообразните музикални инструменти/ от кантален до алт-флейта/  действаха събуждащо и тониращо на групата. А упражненията по звукови асоциации – успокояващо. С много интерес се включвахме и в заниманията по приложни изкуства / изработване на филц / при Кати Йени/ Швейцария/  и  пластициране / работа с глина / при Гюнтер Луфт /  Германия / .

Валерия Медведева / Украйна / сподели своя опит като директор на валдорфско училище в град Харков.Тя организира подготовката на марионетен театър със семинаристите. Постановката на „Спящата красавица” /от  Братя Грим / бе представена в Дневния център за деца с ментални увреждания – гр. Елена и в ДДМУИ „Надежда” – с.Илаков рът / обл. Велико Търново /. Куклената феерия / от ръчно изработени модели /

бе уважена и с присъствието на генералните спонсори на семинара от Германия.

            Според Рудолф Щайнер работата с деца в неравностойно положение изисква от специалистите особени духовни сили. Наблюдавайки условията в тези учреждения , наистина сме съгласни с тази теза. Докато малката Таня се гушкаше в мен, Мирела на изпращане ми напомни : „И да не забравиш да дойдеш на рождения ми ден”.

            А директорката на ДДМУИ „Надежда” , разказвайки за трудностите, които среща в края на годината, когато бюджетът е приключил, възкликна искрено:

„Ако имах още един живот и него щях да посветя на тези деца!!!”