Бездуховните хора ще унищожат държавата ни
                                              Тракийски хоров фестивал - Ямбол - 2008

                                                                  
    На 11.10.08 от 10.30 часа в залата на НТС в град Ямбол се проведе дискусионна кръгла маса на тема: " Предизвикателства пред управлението на съвременния български хор" . Госпожа Данкина ( зам. кмет на града) приветства участниците. Официални гости на форума бяха : Соня Грайнер, Ян Шумахер,  проф. Теодора Павлович, Елианка Михайлова, Мануела Манчева , Яна Делирадева, Вангел Панов, проф. Петър Льондев, проф. Мирослав Попсавов, Валентин Бобевски.
    С политиката на Министерството на културата ( за развитието на хоровото дело ) ни запозна Елианка Михайлова (главен експерт в дирекция " Музика и танц" в Министерството на културата). Тя зададе реторичен въпрос: "Какво се случва в Културата след Реформата?" И сама си отговори. Ето част от нейното слово:
" След реформата грижите за хоровите състави се делегираха на общините и това доведе до някои катаклизми. Несъмнено липсваше опит за самофинансиране на хоровите колективи и това породи потребността  да се смени начина на съществуване на съставите ( до този момент - централно субсидирани). Така новите начини на финансиране " доведоха" проектния принцип. Действително в националния фонд 
" Култура" има програми , които могат да се използват . Примерно - програма "Дебюти"  финансира млади творци във всички области на културата.Но какво се случва с проектите в дирекция " Музика и танц" ? Все още са малко съставите, които се обръщат за подпомагане . За да получи одобрение проекътт - той трябва да бъде значим и качествен. И да не се забравя, че това са програми само за финансова подкрепа.
    За  перспективите  в развитието  на международната дейност на българските хорове говори проф. Теодора Павлович ( вицепрезидент на Световната хорова асоциация и зам. председател на СМТДБ). С брилянтната си мисловна техника  и поразяваща сугестивност  тази "вербална акула" фокусира вниманието на аудиторията безпроблемно. Проф. Павлович добронамерено информира  присъстващите за дейността на Световната федерация по хорово изкуство ( конкретно за усилията на СХФ да създаде хорови традиции в страните от Третия свят ). " Ние-  българите - сме щастливи ,  че имаме добра диригентска школа , но това не е така в Африка, Латинска Америка , дори в някои части на Европа. До преди 30 години и в някои европейски страни  нямаше добре развито музикално образование . Програмата "Диригенти без граници" е създадена с цел подобряване на обучението на диригенти в целия свят. Български творци с доказани способности ще бъдат изпращани в Турция, Уганда, Конго, Сенегал... , за да създават и повишават хоровата култура на тези страни. Предстоят конференции за междукултурно сътрудничество . Но защо ни интересува всичко това? Защото трябва да сме благодарни.За да имаме сега нашето добро изкуство и на нас много ни помагаха. Междукултурното сътрудничество ни дава възможност да "надникнем" какво се прави в другите страни...Защото няма "най-велик диригент!!!
    За опита на дружество Ямболска хорова школа"Проф. Г.Димитров" (като организация от типа публично-частно партньорство) разказа  Весела Пастърмаджиева.Тя направи точен професионален анализ на взаимовръзката публичен сектор- НПО. В известен смисъл  част от поднесената информация не бе смляна от реципиентите, поради недостатъчното владеене на финансовата материя. И все пак всички разбраха, че в град Ямбол няма друга културна организация, която да е донесла повече международни награди. В школата са включени 5 състава, числеността на хористите е 130 ( от различни възрастови групи) . Провеждат се средно 35 концерта за сезон !!!  Дейност, напълно съизмерима само с професионалните състави. В града се организират 2 певчески форума: Тракийски хоров фестивал и Празници на детската песен. Добрите резултати от Ямболската школа доказват потребността от нейното съществуване. В заключение Весела Пастърмаджиева изтъкна, че именно партньорските проекти имат предимство. Това е  една уникална за България форма и ръководството на школата се стреми да я усъвършенства.
    Една млада дама  (Яна Делирадева) с прекрасен тембър спдели своя тригодишен опит в организирането и финансирането на хор "Детска китка" от Пловдив.Тя чистосърдечно заяви: " Нямаще пари за концертна дейност! " Тогава, решени да оцелеем , направихме сдружение "Пейте с нас" и изнесохме културна прдукция навън. Дори се самофинансирахме като теглихме личен кредит, но установихме, че хорът ни въобще не е съвременен ( статичен някак си) . Веднага подобрихме хореографията (макар и в дискретна форма). И започнахме да търсим нашите вътрешни сили (бивши хористи, идеи от неспециалисти). Чак тогава отидохме при спонсорите. Започнахме дейността си с малки, но качествени проекти. Министерството на културата само съдейства за това, а Министерството на образованието отпусна средства зца образователни концерти. "Бездуховните хора ще унищожат държавата" алармира младата диригентка Яна Делирадева  и с тъга подчерта , че съвременните деца не искат да пеят. От 28 училища на територията на Пловдив едва 20 деца са заявили отговорното си желание да се включат в детски хор.  Яна изказа пожеланието един концерт да не бъде просто " пеене на репертоар" . За съжаление правенето на музика е вътрешна енергия, която секва без пари.Успехът се калкулира от сбора на държавнте приходи, спонсорствата, спечелени проекти плюс дарения. Не е без значение и работата с журналистите. Често умелото представяне на културния продукт с думи е по-важно от самия концерт. А въвеждането на платен вход (дори и минимален) отсява публиката и подобрява качествто на слушателите. Успешният хоров мениджмънт предполага в колектива да присъстват личности от различни сфери с добра езикова компетентност. Системната "грижа за публиката" включва добре планирана PR- кампания и успешно реализирана програма, целяща разбиване на "чистото хорово изкуство". Новите подходи в музикалната практика предполагат използването на адекватни визуални въздействия . "Нафтализираното изкуство " трябва да бъде сменено и за целта е удачно включването на алтернативни места  за концерти (например  фитнес- зала) . "А защо не и плувен басейн?- репликира я немския диригент Ян Шумахер. "Пеенето в България вече е мит". С тази тъжна констатация приключи свето изказване Яна Делирадева. Странно как това момиче  успя да възбуди една всеобща симпатия и да бъде слушана без авторитарност. А може би и последното  й изречение обедини всичко казано дотук. "Във възрастните е опитът, но в младите е енергията!!!"
    Започнатият диалог между двамата "ЯН" продължи. Диригентът на немския хор "Cantata muzika Limburg" - Ян Шумахер ( с помощта на безупречния симултантен превод на проф. Павлович) благодари на организаторите за красивата атмосфера на фестивала.
    През 1991 г. завършвайки училище, хористите от Хора на момчетата  в Лимбург решават да запазят своето приятелство и се обединяват в нова формация. Така възниква "Cantata muzika Limburg". Хорът на момчетата е бил финансиран от църквата , но новият състав вече няма никакви източници за приходи.Така младежите попадат в нова финансова ситуация- т.е. да се самоиздържат и това се оказва голямо предизвикателство за тях.
    "В настоящия момент в |Германия има само 6 професионални хора и много полупрофесионални.- разказва Ян. През 6 години в Лимбург се провежда фестивал ( с 8000 участника) и те не получват за това никакви субсидии. Ян се усмихва въодушевено и с младежката си напоритост възкликва: "Ако искте да създадете добър хор, няма смисъл да чакате това да направи някой друг. Не парите правят един хор добър. Основното е да не стоите пред огледалото , а да излизате навън. Потърсете нови пътища! Обучавайте своята публика!Посещавайте събития извън България! Ходете на конкурси, фестивали и получавайте много нови впечатления!"
    Соня Грайнер ( генерален секретар на Еуропа кантат - Европейска федерация на младежките хорове) ни представи двете основни предизвикателства на новото време:
1. Младите хора имат повече възможности за избор на дейности в свободното си време.
2.Вие идвате от "Рая"(когато всеки хор бе финансиран здраво с държавни пари).
Счита се , че западноевропейските хорове имат много пари, а децата получават добро образование, но това не е  съвсем вярно. Битката между министерствата на културата и образованието продължава години наред.
    Проф.Павлович допълни: "Образованието ни по музика загива! В учебниците вече няма ноти."Тя сподели своята болка за неясното бъдеще на  професоналните хорове. Ние имаме суперлуксозна програма   за съществуването на професионалните състави. Точната калкулация на един билет е 950 лева. Кой може да си го позволи? А субсидрането от държавата няма да продължи много дълго
    Дискусията продължи. Яна Делирадева  , премествайки акцента върху социалните функции на изкуството ни осведоми за "Системата"....застрашени от девиации деца (сираци, бездомници...) биват вкарвани в една зала и обучавани да музицират.   Т.е. включването им в една креативна система е превенция на социалното им изключване.
    Точно тук трябваще да прекъсна интересните си записки, защото автобусът с хористите ни чакаше. И така останалата част от "Кръглата маса" се прехвърли във въображението ми. То поне за сега е безплатно.
   

Не зная дали ще прочетете този коментар, но действително ме заинтригувахте с Вашето мнение върху частта от дискусията, на която сте присъствали. Вече 14 години, къде по-отдалеч, къде напоследък съвсем от близо наблюдавам онова, което се случва с това изкуство в България. Най -хубавото у, че имам и достатъчно база за съпоставяне с онова, което е действителност в почти цяла Европа и Канада.
Първо - за проектите на дирекцията на Министерството на културата. Времевото разположение на проектния цикъл е сбъркан тотално. За сравнение бих дал канадския фонд за подпомагане на културата. Там цикълът започва през април предходната година, решенията за финансираните проекти излизат през октомври и към 1 януари текущата година хоровата организация вече разполага с необходимите и средства. Формулярът за кандидатстване е толкова подробно разработен и същевременно лесен за попълване, че дори никога да не си правил проект, попълвайки го, можеш да се научиш. Същевремнно хората са се постарали и са разработили отделни формуляри за всякакъв тип хорови организации - от току-що създадената до професионална такава. А при нас как е - сесията се обява март (в добрия случай) или април текущата година и ти трябва приключиш проекта до края на юни същата година. Има един гламав формуляр, който е за всички видове музикални организации (не отделно за хорови такива) и го представяш в 11 (единадесет екземпляра!!!!) и най-накрая, след като си изцедил собствените си ресурси и спонсорските такива за осигуриш собственото участие, ти отпускат 15-20 % от търсената подкрепа и искат да реализираш целия проект. И на теб каквото ти остава - или да им кажеш "майната ви" и да се откажеш от проекта или отново да тръгнеш по спонсори и с най-българското обяснение "знаеш как е у нас!?" да търсиш допълнително останалите 80% от сумата, която би трябвало да ти отпусне МК. И КАТО ОТИДЕШ ТРИ ПЪТИ ДО СОФИЯ - ЕДИН ПЪТ ДА ПРЕДАДЕШ ПРОЕКТА, ЕДИН ПЪТ ДА ПОДПИШЕШ ДОГОВОРА И ТРЕТИ ПЪТ ДА ГО ОТЧЕТЕШ, от така наречената финансова подкрепа ти остава единствено желанието да намериш по-твърда стена и да си праснеш главата защото си бил абсолютно недалновиден, кандидатствайки по тези програми на МК.
Истината е в това, което правят в Ямбол и това, което сподели Яна Делирадева. Или както бе казал Остап Бендер навремето "Спасяването е дело на давещите се!".