Колко дълго още ще пътувам към безкрая на мечтите си

Регионален фестивал на младежките изкуства и творчество                      ШУМЕН  ( 29 - 30. 11. 2008 )

            Пържа  палачинки  за закуска... и систематизирам впечатленията си от изминалия фестивален ден. Готвенето ме зарежда след  дванадесет часа в залата на Младежкия дом в Шумен.  А там - музикални педагози с възпитаниците си , родители и жури в състав:

-         председател: Албена Сланева –  образователен  експерт

-         Светослав Стойчев - поп- изпълнител

-         Ралица Крумова - музикален педагог

-         Николай Тодоров – диригент

-         Румена Андреева – директор на Младежкия дом в Шумен и автор на замисъла на форума

        Публиката... мисля , че бе предимно вътрешна. Т. е. участниците се изслушваха взаимно. Програмата бе действително натоварена. Осемдесет и четири песни в четири възрастови категории за един ден ...Неслучайно водещата нарече събитието „маратон на българското изкуство и талант”. А журито бе затруднено при тази изключителна конкурентност във всички групи. Но така се действа при високата амбиция догодина фестивалът да стане национален.  Найден Косев , завеждащ  дирекция „Култура”  сподели, че тази инициатива  надминава очакванията на своите организатори. „Дадохме началото на нещо ново и сцена за младежко творчество и изкуство. В аванс този фестивал ще бъде свързан с друга художествена проява ( на следващия  ден ще се проведе конкурса  за танци) и затова го наричаме „галерия” на ученическото и младежко изкуство. Пожелавам добро бъдеще на фестивала и удоволствие за публиката.”

              Звукова агресия от добро качество. Какво да се прави?  Мога само да съжалявам, че човешкият мозък има предел на възприемане. И въпреки чудесното изпълнение на квартет „ Прима виста” от Шумен, не успях докрай да му се насладя , поради умората. Но да се върна на дребните детайли от „естрадната кухня”. Разпяване в ъглите на гримьорната или във фоайето. Цветните  предизвикателства  в  костюмите  се простираха  от „Крокодила Гена” ...до „ синьо електричество в косите”, а прическите варираха от петльови гребенчета до бухнали косички от разплетени плитки при девойчетата. Всички участници се бяха „спретнали”  оригинално ,очаквайки одобрението на зрителите. Предстартовата сценична треска е на последните пси - обороти. Родителите подкрепят чедата си  с чай и шоколад. Ех, колко са приятни тези младежки вълнения ! А  ние - възрастните отдавна сме  забравили  за тях , повлечени в безумния ритъм на ежедневието. Даааа...Но успяхме ли да изтрием стремежът на душите си към полет? Може би не...

             Връщам с мислено към първия си  концерт пред публика, който по ирония на съдбата бе в същата  зала преди повече от 30 години. Стискам новата цигулка в ръка и душицата ми трепери от светещите прожектори , които са се вторачили в мен. Само че вече ролите са разменени. В публиката бяха мама и тате, а сега  там съм  аз. На сцената е дъщеря ми ( дива 13 годишна тийнейджърка). Топля стола в очакване да я чуя. Отново усещам , че душицата ми трепери. Нали вече съм голяма?... Е, не всичко е по ноти. Това е също първата самостоятелна конкурсна изява за Сабина Донева. Нервите си казват думата. Гласчето понякога прави „кикс”, краката се разтреперват. Но така е с всяко първо нещо.

            За мен лично удовлетворение донесе факта, че децата получиха възможност да ни покажат какво могат и колко са се трудили.

            ТРУД!!!  Разбира се, че в тази изява е скътан много  детски труд. А не лежане на диванчето пред компютъра или телевизора. И аз като родител адмирирам всички инициативи на организациите. Защо?  Защото креативното начало се възпитава при детето в една определена възраст  и ако тя се пропусне -  нищо повече не може да се навакса.

            Ей, впечатлиха ме тези борбени млади хора  със спортния си хъс и ненадминатото си желание за себеизразяване! Бяха различни и показваха себе си със страст и енергия, на която можеше  да се завиди благородно...

С увереност ще кажа, че дори  и най-затворените деца съумяха да „изповядат  духовната си себестойност”, впечатлявайки слушателите с ненатрапчиво присъствие и екстремна нежност. Тук ще спомена за изпълнението на Любомира Стефанова от Търговище, която не получи награда от журито, но бе по-различна от всички „различни” изпълнители. Нейният стил ми напомни за присъствието на една дива теменужка сред  буйни растения. Действително повечето момичета между 12 и 17  се бяха ориентирали към песни с по-агресивна звучност и ярко присъствие. Хитове на Тони Бракстън, Барбара Стрейзънд, Селин Дион....Да ... и на фона на всичко това се открои едно 12 годишно дете с фино, интелигентно лице и дискретно присъствие.То ни накара да си спомним в тази шумотевица, че на света съществуват  много обикновени неща като нежност, доброта и святост....

Позволих си да интервюирам майката на Люба  в неделния следобед.

Йорданка Донева:  Как отгледахте това нежно цвете и кое ви мотивира да насочите детето към занимания с музика?

Йовка Серафимова ( майка на три деца, учител по биология в Спортното училище)

Детето ми пропя, преди да проходи. Наследило е таланта от роднините си. Искам да се развива в тази област. Люба е ученичка в шести клас на ІІ СОУ „ Проф. Н. Маринов”. Учи солово пеене в класа на Илиана Иванова и посещава Естрадната школа при Младежкия дом на град Търговище с ръководител Кремена Кряколова. Тя е нежна като тръстика, но  оцелява... защото е гъвкава в този озъбен свят.

           Колко дълго още ще пъутвам към безкрая на мечтите си???

Това бе рефрен от песента на победителката....