Живеем заедно

Международен конгрес за хора с нарушения в развитието – Белград – 13 - 17 май 2009

Домакин и организатор на форума е Дружеството за помощ на лицата с нарушения в развитието -  Стари град  „Живеем заедно” в Белград , Сърбия.Това е неправителствена организация, основана през 1997 от група родители с цел личното им ангажиране активно да подобрят  качеството на живот  на техните деца и семейства. В Дневния център на Дружеството ежедневно се оказва психо-социална, възпитателно-образователна, материална, правна и преди всичко приятелска помощ и поддръжка. Активно са обхванати около 150 члена с нарушения в различна степен и на различна възраст.Оказва се и  телефонна помощ, има патронажни посещения , работи се с членовете на техните семейства. Специалисти ( логопеди, психолози, педагози, лекари, социални работници, терапевти и доброволци) се включват в дейността на Дружеството.

Деян Козич (роден на 7.01.1949г. в Крушевац) е председател на Сдружението. Той определи няколко основни цели  за тяхната работа:

-Извеждане на лицата с нарушения от семейната изолация, интегриране и социализиране в обществото

-Подобряване на качеството на живот на цялото семейство

-Оптимално използване на запазените способности  чрез участия в различни уъркшопове

-Уеднаквяване на правата на тези лица с  правата на останалите граждани и приспособяване към самостоятелен живот

-Информиране, образоване и даване на гласност  за потребностите на лицата с нарушения в развитието

Дружеството извършва индивидуални и групови дейности , включващи домакинство, учене, работа с материали, уъркшоп (Валдорф, фотография, танци, комуникация, екология), секционна работа  (драма, спорт, компютри...), изучаване на града и посещения на обществени места. Организират се излети, изложби, състезания, реклами, конференции, оказва се допълнителна помощ (правна, стоматологична и др.), обучение на родители и специалисти. Дружеството активно си сътрудничи и с други организации. Поддържа система за продължаващо образование на лицата с нарушено развитие, развиване на методика  за намиране на работа   и продължаване на грижите за тези лица. Много амбициозна програма, нали?

Но да се върнем на Конгреса. Присъстваха  около 70 души от Сърбия и 40 участници от 10 страни - Румъния, България, Албания, Черна гора, Македония, Босна и Херцеговина, Словения, Швеция, Германия, Италия. Включиха се около 19 организации  , занимаващи се по различен начин с лицата с нарушено развитие. Цел на Конгреса бе размяната на идеи   и изкуство в областта на инвалидността и директната работа с тези лица., както и решения за подобряване на положението на тази популация.

На  13.05.09  от  17.00 часа в залата на община Стари град бе проведено официалното откриване на Международния конгрес, посветен на хората с нарушения в развитието. Деян Козич призова присъстващите: „ Уважаеми гости, хората с увреждания живеят пред  затворени врати.Нека се научим да откриваме възможностите им . Те имат същите желания и потребности като нас.Това са наши братя и сестри.Те се нуждаят от систематична поддръжка. Драго ми е  да ви посрещна в Белград  и да ви пожелая : ”Щастлив престой!” Да живеем заедно! Това е мотото на Конгреса.Своя живот и съдба ще представят лицата с нарушено развитие. „ И ние сме тук! И ние сме заедно!”- прозвуча химна на Конгреса в изпълнение на хора на девойките при Белградския университет.

На 14.05.09 Дубравко Филипи откри пленарната работа на Конгреса.НОВИНА на Конгреса -  Конгресът бе воден от самите лица с нарушено развитие. Всяка държава показа своето изкуство , а самите участници или техните придружители прочетоха литературните творби- есета, разкази, стихове. Презентирането на асоциации и семинари бе реализирано в залата на община Стари град. Участваха голям брой специалисти от Академията за изящно изкуство и Центъра за култура в работни уъркшопове по евритмия, арт-ателие, ръчен труд, музика, ваятелство, живопис и графика. Всички занимания  бяха интересни , реализирани с поддръжката и участието на студенти от белградските факултети.

Проф. Саша Филипович от Академията за изящни изкуства  съвсем непретенциозно показваше на увредените лица  лесни техники от живописта или ваятелството. След разговор с него установих, че той е много подготвен за това, което върши в момента.

КАКВА Е РАЗЛИКАТА  МЕЖДУ РАБОТАТА  СЪС  СТУДЕНТИ И ОБУЧЕНИЕТО НА „ СПЕЦИАЛНИ ХОРА”?

-         Студентите ми са ориентирани към това, което виждат в момента. А при работа с увредени хора се насочваме към разбиране на вътрешния живот , към изразяване на чувствата.Това провокира една невероятна духовна активност.

-          

Постоянен спътник  в моята работа  като „ отразител на Конгреса” бяха емоциите.Разчувствах се от изявлението на семейство Билич от Словения:

„Нито за момент не сме мислили да се откажем от грижите си за нашия син Миран.”

Делиборка от Велес ( Македония) разплака повечето  от присъстващите:

„Моят син Мартин бе с диагноза Детска церебрална парализа и живя само 13 години, но аз чувствам задължение да продължавам да се боря и да помагам на децата с това заболяване.”

Афердита Сейти от Албания , майка на 27 годишно момиче с ДЦП  разказа за възможностите на тяхната асоциация „Помогни на живота”. А Синиша Кеджа от Швеция призова уверено: „Топлата вода е открита отдавна, копирайте добрите практики в света!!!”

Помолихме Деян Козич да разкаже за своята концепция и организирането на Конгреса.

 „ На този конгрес хората с нарушено развитие показаха, че могат да говорят за себе си и своите потребности пред обществото.Аз съм баща на 22 годишно момиче с аутизъм и съм заинтересован от това.”

Красимира Николова от Разлог ( България) сподели:

„Този конгрес бе добро съчетание от пленарна работа и развлечения. Това е резултат от  невероятната енергия на Деян Козич.Благодаря за възможността да участваме. Ние работим за една обща кауза - подобряване  живота на увредените хора.

Верица (руса македонска фурия ) се провикна : „Деян Козич е СУПЕРЧОВЕК!!!”

Според Гордана Трайковска (родом от Крагуевац, омъжена в Македония)  Конгресът бе много успешен.” Козич даде всичко от себе си , за да направи престоя ни в Белград наистина добър.”

Йелена и Педжа Михайлович:

„Ние сме тук” е единствената емисия в Европа. Тъжно е , че това не е направено преди 20 години. На нас ни е необходимо да се сдружим, да се  опознаем и разберем .Козич е пионер на родителските сдружения в Сърбия и региона.Нормално е той да бъде загрижен за тези хора . Обикновено на такива форуми пристигат дефектолозите. Но днес  главните действащи лица са нашите ДРУГАРИ ( хората с увреждания). И сега говорят другарите, а не дефектолозите (от научния си трон)и новинарите. Ние ( специалистите) не сме толкова важни. Това е техният Конгрес.Те трябва да се сдружат и опознаят. Нарушеното развитие е състояние, а не диагноза. Време е „редовната популация” да научи за него и потребностите на тези хора.Те не са лица със специални потребности, защото искат същото като нас. Има ли пилот със специални потребности?

Аз , например, не мога да управлявам самолет, но това не означава, че имам специални потребности. Аз умея да правя добре  други неща.Не всеки може да бъде пилот. Аз снимам емисии и знам имената на всички другари.  Те се нуждаят от нашето приуятелско отношение и разбиране.”

Лале, на 50 години, със синдром на Даун е любимецът на всички в Дневния център.Той каза искрено: „ Деян Козич е истинският родител за мен.”ВОЛИМ ГО!”. Навсякъде ме е водил по света. Неговите дъщери Ана и Дана са ми като сестри.  Обичам и Савка Козич( съпругата му)./ Д-р Савка Козич е ерудиран специалист в областта на социалната медицина./

Баю, 18 годишен.

„Обичам Деян Козич, навсякъде ме води. В театъра и по града . Бяхме и в Гърция.”

В свободното си време участниците  в Конгреса имаха възможност да се запознаят със забележителностите на града.

 Те  посрещнаха  деня на семейството на палубата на кораба сред вкусна храна и интересна компания от единомишленици.Незабравима остана и разходката в „Ада циганлия”,...пълен двучасов релакс с влакче около езерото.

А  на  заключителния ден   всички участници в Конгреса  гледаха  спектакъла „Торта на пет етажа”( изненада от посетителите на Дневния център). Възрастна жена ме дръпна встрани и каза въодушевено: „Виждаш ли Сара? Онова момиче на сцената е моята внучка. Тя е психичноболна.Дъщеря е на моя син. Той се разведе с майка й ( италианка)  и след 2 месеца снаха ми почина. Умряха и нейните родители в Италия. Сара бе пратена в дом за сираци.Щастлива съм, че я намерих. Аз ще гледам Сара. Тя си няма никого. Баща й се ожени и има 2 деца от втората си жена. Не искат Сара.  Но аз имам душа и не мога да я оставя. И да помниш, чедо:  „Има БОГ!”

Конгресът направи следните заключения:

-Необходимо е умножаването на организациите за лица с нарушено развитие, заради размяна на изкуство и  подобряване на квалитета на живот на самите лица

-Необходимо е всяка година да се провежда такъв конгрес

-Да се реализират проекти за подобряване на правата на тези лица

-Пълна активност и участие на лицата с увреждания в естествената им среда

-Насърчаване на мултидисциплинарния подход  при решаването на потребностите им

-Оказване на помощ  на родителите  и семействата

-Изравняване на правата на тези лица с правата на останалите граждани

-Осигуряване на финансови средства за подкрепа.

Прегръщаме се с Ана Алексич на гарата.  Кога ли ще се срещнем отново??? АНА и ДАНА . Също като дъщерите на Деян Козич. .... Може би сме били сестри в предишен живот?...

Наистина има Бог. Чрез новите приятелства той ни прави понякога  много ценни  духовни подаръци.