Прочетен: 1130 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 01.08.2009 18:23
Да почувстваш Твореца в себе си
ЯСТРЕБИНО
8-9 седмица
МЕЖДУНАРОДЕН СЕМИНАР
по
антропософска лечебна педагогика и социална терапия
„Едва една троичност от Светлина, Звук и Живот дава възможност на подвижната пластицирана повърхнина да изкаже собствената си същност и заложения в нея смисъл.Така творящият скулптор изживява при дялането на камъка, дървото и моделирането със земя ( глина) целия Космос”.
ОГРАНИЧИ СЕ, О БЕЗГРАНИЧНО!
Трудът води към свобода. Опитвахме отново и отново….
Всяка лекция на немския антропософ Гюнтер Луфт( „луфт” означава въздух на български) започваше с едно мъдро въведение и обосновка на смисъла.Роден през 1939 година.Завършил института по Валдорфска педагогика и Академията за духовни науки „ Гьотеанум” в Дорнах, Гюнтер Луфт уверено върви към своята цел. Бащата на четири деца и 9 внуци отговори с благоговение на поставения от мен въпрос.
Вярно ли е , че зад всеки успял мъж стои една интелигентна жена?
Моята съпруга не е типичната интелектуалка. Тя е една чувстваща жена, която понася търпеливо всичките ми слабости. За това съм й благодарен.
Чувствам се удовлетворен и продължен с моите наследници. Всички те имат отношение към изкуството, но дали ще се занимават професионално – не знам.
Поразени сме от великото търпение на скулптора и религиозния педагог Гюнтер Луфт.Никога преди този семинар не се бях занимавала с ваятелство ( свиря, пея, танцувам, пиша…) Този учител успя за две лета да провокира в нас неподозирани възможности. За два часа упражнение на ден – поне 5 индивидуални консултации. За
почнах своята творба с работното заглавие „Баба Яга”. Много внимателно Гюнтер Луфт ми посочваше как да визуализирам идеята си. И след неочаквана метаморфоза се оказа, че под ръцете ми е излязъл „Ангелът”. Втората задача за реализираната троичност пресъздадох като „Огнената купа с третото око”. Отново – леко и ненатрапващо се бях поведена в друга посока. И естествено резултатът бе – изненада. Не успях да разгадая как този човек успяваше да „откъсне плодовете” от нас, неподозиращите , че ги притежаваме. И в този случай – кой е реалният автор на тези произведения? Разглеждайки творбите на своите колеги между другото ги попитах:
„ Какво почувствахте, докато ваяхте глината ?
:: Творческа формираща сила.
Задоволство.
Връщам се в детството си.
Вътрешната свобода да изразя това, което чувствам. Без ограничения във формата.
Радостта да бъдеш творец и да подражаваш на Твореца.
Създаване на триизмерност. ВЪЗБУДА.
Сигурност и благодат, когато изграждам нещо.
Мокро и влажно. Беше ми трудно, но после ми стана забавно.
: Удоволствие.: Усещам,че мога да променям.: Сплеска ми съпротивите.
Всеки час бе победа над волята. : Голям ангажимент на волята ми.
Интересно ми беше как като човек без умения се оказа, че все пак нещо направих.
: Вдъхновението…. Замах и вътрешна сила. Имах усещането, че създавам света. Почувствах се като Бог. Хареса ми. За пръв път се освободих и не мислех за нищо.
Работата с глина за мен е по-скоро вътрешна дейност.
Надя : Физическа умора.Умствено разтоварване.
О, ОГРАНИЧЕНО ЖЕРТВАЩО СЕ БЕЗГРАНИЧНО!
Така навярно би възкликнал поетът.
След импровизираната изложба отново попитахме Гюнтер Луфт:
„ Вярно ли е според ваc, че който иска да танцува танго ще търпи да го притискат?”
О, няма никакъв проблем. Това ми харесва.
А какво мислите за този афоризъм: „ Най-тъмен е часът преди изгрева на Слънцето…”
Вярвам в това. Чувството за развитие ни показва, че винаги след един край идва ново, по-силно начало и възниква нещо по-важно.
Благодарим ти, Гюнтер! За Светлината и Надеждата….
„Какво стои зад парите?” – попита сърдечният ни счетоводител д-р Херц
( немската дума „херц” означава сърце ).
Числа, а зад тях хора, които са създали нещо , изразходили са време, заедно са работили, посрещали са радости и трудности….
Работната програма както винаги е пълна, но всяка вечер имахме възможността да гледаме след 20 часа презентациите на своите колеги от стажовете им в Румъния, Украйна, Швейцария, конференцията в Касел( Германия) и конгреса в Белград
( Сърбия).
С най-голямо удоволствие бихме искали да се запази модула „Танци” във всички следващи семинарни седмици.Това едва ли е възможно, защото би наложило промени в учебния план…..Но Емили Степникова ни зарази да танцуваме във вихъра на времето „от полката и валса” до фолклорните танци. Ние усетихме, че чрез движението разширяваме обхвата на общуването помежду си. Спазването на правилата води до сътрудничество и съобразяване с другите. А възможностите да импровизираш ти
дават ново самочувствие….
Вечер под открито небе до боровете се провеждаха отчетите и на регионалните групи.Обсъждаха се възникнали идеи, въпроси, съпоставки върху произведенията на Щайнер.Д-р Херц аналитично ръководеше и направляваше този процес. Той надникна и в учебните дневници на семинаристите. Почувствахме се като учениците. Лично аз като историограф описвам всяка семинарна седмица, но в дневника си отбелязвам само важното за пряката ми професионална дейност.Всеки нов ден ( след ритмичната част и „сутрешните мисли”) Д-р Герхард Херц ни повеждаше в лабиринтите на 12 добродетели от гледната точка на духовната наука. Смелост, мълчание, великодушие, благоговение, равновесие, издръжливост, самоотверженост, състрадание, учтивост, задоволство, търпение, дискретност…… и техните антиподи….
Наистина една плавна, интересна философско – етична материя , предразполагаща към собствени разсъждения и творческа интерпретация на идеите.
Д-р Херц за пореден път ни убеди, че е Разумът на групата – просветляващ, извисяващ, проясняващ. И след всеки семинарен ден се чувствахме по-богати с нови мисли, и вдъхновен интелект.И както сърцето захранва всеки орган с кръв – д-р Херц съумяваше да даде на всеки участник необходимата позиция, това, от което се нуждае личността му, за да твори и се развива.
Д- р Франциска Келер задълбочи познанията ни за Лечебно-педагогическия курс на Щайнер с практически примери от медицинската практика. „ В старата йога издишването се задържа, за да има повече въглероден двуокис….така се получава ефектът на диаманта – камъка на мъдростта…..”
До късно всяка вечер тя раздаваше антропософски лекарства и съвети на нуждаещите се от помощта й безплатно.
Валерия Медведева обърна внимание на учебната работа в средните класове на Валдорфското училище.Неуморни бяха и преводачите Катя Белопитова, Росица и Димитър Левашки.
На 23 юли 2009 семинаристите направиха своето „благоволение пред малкото” – опознаване на институциите в Търговищка област за лица със специално развитие.
Бяха посетени ДДМУИ „Св. Мина” в с. Стража, защитеното жилище в с. Лиляк, Дневния център за възрастни с увреждания и Помощното училище „Д-р П.Берон” в Търговище.Един от вечните проблеми на света – как да сближим бедността и богатството, материята и духа, горе и долу……намери проявление при тази обиколка.
Как да постигнем РАВНОВЕСИЕТО?
„ Орендата”( божествената сила ) и благоволението на боговете очевидно се разпиляват неравномерно.
Един арабски извор разказва, че сред прабългарите от древни времена съществувал обичай , според който , ако някой от съмишлениците им надвишавал по качества и способности останалите, той трябвало час по-скоро да бъде”пратен на небето”, за да подпомогне божиите дела. Същата е била съдбата и на увредените деца в Спарта. Те са били хвърляни в пропаст, за да не се продължава недъгавия ген и потомството да бъде здраво. А Блага Димитрова бе писала гениално : „ Тези, които се извисяват с една глава над другите, да бъдат подравнени.”…. „Който не е като нас, значи е против нас”.
От къде се е взел у човека този стремеж към уеднаквяване? Ние сме различни, но живеем заедно…..
Последният семинарен ден бе ознаменуван с Благотворителен концерт , който се проведе в залата на читалище „Напредък” – Търговище. Въпреки „скромното посещение” ентусиазмът на участниците бе неописуем. Гостите бяха приветствани от Едит Моор и Герхард Херц. Семинаристите откриха концертната програма с
госпъл- покаяние и 5 канона. Последва поетичен рецитал на Дорина Василева и евритмично стихотворение на Димитър Левашки. Запомнящо бе присъствието на фолклорна група „Славей” при ІІ СОУ „Проф. Н.Маринов” с ръководител Елена Василева. Момичетата създадоха много възторжено настроение. Известният български композитор Стефан Драгостинов бе казал: „Фолклорът не се продава, той се пази!”
След добрите образци на съхранената българска музикална идентичност чухме изпълненията на Сабина Донева ( „Детелини” и „Аз ще те обичам отново”), а
Дуетът Анжелика Светославова (пиано) и Константин Адамов
( цигулка) със свои композиции. Концертната програма завърши с букет от английски, чешки, еврейски и арменски танци , изпълнени от семинаристите. Благотворителната вечер бе отразена и от местните медии. Този концерт спои още повече колективния дух на семинара и бе доказателство , че заедно можем повече. Получихме увереност, че чрез изкуството ставаме по-силни.Пазейки своята индивидуалност , ние я вливаме в енергията на общността и ефектът от нашата заедност е мощен и неповторим екстаз.
В края на семинара всички се разделят с тъга.” Колко много ще си липсваме до октомври!” Станахме едно голямо , истинско Духовно семейство. И като звездите, които се срещат, а после продължават сами по своя път се устремяваме напред в своята орбита до следващата среща в общата пътека.Когато ще бъдем по-мъдри , с нови преживявания и впечатления , израснали в духовната йерархия по пътя към духовното усъвършенстване……
Благодаря ви , приятели, че почувствахме Твореца в себе си!!!
