Перспективи

От една страна на човек почти не му се вярва, че е вече единадесетата седмица на семинара и с това – началото на третата и последна година, за която се събрахме в София.

От друга страна в общуването помежду ни, при поздравите при посрещане и изпращане се усеща и при презентацията на работите по изкуствата, създадени през тази седмица се чува и вижда, че е натрупан опит и е образувана субстанция. Дали при невероятно впечатляващите картини в светло-тъмно, които можаха да бъдат разгледани под ръководството на Мариана Николова, при представянето на звуковата евритмия, ръководена от Деян Димитров, или при слушането на музикалните импровизационни творби, разработени с Изабел Кустер. Интензивната работна атмосфера и доловимото въодушевление по време на работата са предпоставките, позволили да се стигне до подобни резултати.

За ориентираната към познанията част от семинара в центъра на вниманието бяха поставени две теми: терапевтичната общност и основите на социалната терапия. Томас Шох от Швейцария, който присъстваше за първи път като доцент, съумя да свърже собствената си дългогодишна практика в едно лечебно-педагогическо училище с основните елементи на лечебната педагогика, а именно с обвивката, поведението и действието по такъв начин, че слушащите да бъдат обвзети от едно направо благоговейно настроение и истинска благодарност, с помощта на тази форма всички те да бъдат доближени до основните мисли.

Темата социална терапия беше представена от Хартвиг Елерс от земеделската общност Вайде-Хардебек/Германия /, разширена чрез включването на календара на душата и на утринния стих към практиката на антропософския живот като цяло. Едновременно с това той успя да достигне до съсредоточаване върху същественото, като постави ударението върху разликата между социалната терапия и лечебната педагогика. Една друга страна се разкри благодарение на факта, че той свърза подхода на социалната терапия с актуалната дискусия към темата за включването в обществото. Оттук се получи разширеният поглед към ситуацията в европейската социална политика.

Ритмичната част беше оформена всеки ден от Йорданка Крумова, една от участничките в семинара, която с това съумя да покаже придобитото от курса и от стажа си в Харков, а също така и собствения си опит от прилагането му в училище – като перспектива за колегите.

Редовна част от семинарните седмици са отчетите на участниците от проведените стажове. Поради факта, че в България все още не съществува лечебно-педагогическо и социално-терапевтично заведение, всички стажове се провеждат в чужбина. Въодушевлението, което се усеща от повечето отчети, преобладава над свързаните с разходите и езиковата бариера проблеми, които придружават почти всички тях.

Инициирана от Дорина Василева, участничка в една инициатива на родителите на деца с увреждания, сътрудничеща си със Социалното министерство, се очерта и още една важна перспектива: една „кръгла маса“ с участието на една заместник-министърка беше запланувана, в която различни активни участници в социалната сфера трябваше да представят своите подходи. Поради смяна на лицето, заемащо този пост, обаче политическата страна все пак не беше представена и така стана възможно да се влезе в контакт и да се обмени опит с отговорни представители на финансиращото сдружение и сътрудници във Валдорфската детска градина в София и с председателя на Антропософското общество в България, д-р Димитър Димчев, важна стъпка и добра основа за едно по-тясно бъдещо сътрудничество,

Дори и ако създаването на едно Валдорфско училище не е цел на семинара, изненадата и въодушевлението бяха големи, че чрез инициативата на Веселина Куртева, друга участничка в семинара, се разкрива още една обнадеждаваща перспектива за деца от София: малко преди Коледа беше сформирано родителско сдружение, което има добри изгледи и политическа подкрепа да учреди през есента на 2010 г. първото Валдорфско училище.

Същият политик, Веселин Методиев, министър на образованието от едно предходно правителство, който подкрепя тази инициатива, ни проправи и на нас пътя към отговорните фактори от Новия български универсистет НБУ. В него към момента се очертава възможността да се даде акредитация в България на нашия курс. С това участниците биха получили и признато в България образование, за много от тях не съвсем без значение за по-нататъшния им професионален път.

Нашите преводачки Катя Белопитова и Йорданка Димова получиха този път облекчение чрез 12-те часа включване в преводите на Рашко Ташев, живеещ във Виена българин, който наред с превъзходните си познания на немския език носеше със себе си и своето антропософско начало.

По време на семинара Едит Моор и Герхард Херц проведоха с всички участници разговори за дипломните работи, които предстои те да напишат, една перспектива, която ще определя интензивно заниманията на всички нас до септември.

Герхард Херц