Свещта става видима в тъмнината
Заключителен семинар по антропософска лечебна педагогика и социална терапия – Варна (19-26.09.2010)
Herbst ist da
Der Sommer verging
Kuhler die Winde wehen
Uber den Bergen
Uber den Meeren
Leuchtet der Mond so schon.
След радостните възгласи от очакваната среща на сродни души най-после запяваме. Като един истински хор...”Изкуството компенсира всичко” – обобщава Андреа Крон – Петрович от Дюселдорф. Съпруга на черногорец, майка на четири деца, талантлив „чиновник на границата” в Porta e.V. В нейното учреждение работят 30 души (на възраст от 21 до 40 години) с психически заболявания, които идват след престой в болница.Основна задача на екипа от специалисти е да не се претоварват болните. В своята въвеждаща лекция А.Крон- Петрович синтезно представи общите точки между социалната терапия и социалната психиатрия. В нейната институция се настаняват и бездомни хора, но внимателно им се разяснява какво ги очаква по отношение на възможностите и границите. Приемат се хора и със сериозни психически заболявания. Средният престой на един човек е около три години и половина. В тази „къща” се оказва помощ и на хора, преживели резки промени в живота (развод, смърт на близък). Лекторката оптимистично заключи, че болните не са загубили всичко, защото имат себе си. Тя сравни Porta e.V. с една гара (институция за амбулантно придружено живеене) , място не само за хранене, но и за среща с други хора. Едит Моор – Василев също припомни, че трябва да се вслушваме в звуците на човека до себе си и понякога да „пеем един и същи тон”. Според А.Крон- Петрович същността в работата на социалния терапевт/психолог е да знае в каква степен се е приближил до човека срещу себе си. Всяко общуване има смисъл, но не трябва да се прехвърлят собствените ценностни ориентации върху другите. Тя увлекателно разказа за СТРАХА, давайки примери от собствената си биография.”...Сама в Ню Йорк на 17 години... Да се събудиш в Норвегия, в неизвестна планина и на 2 метра от палатката ти да се вижда пропаст....” Привлекателен авантюризъм, навярно?
Важна част от Заключителния семинар бяха презентациите и защитите на дипломните работи на семинаристите. Галина Тирфонова (член на Антропософското общество в България) поясни, че нейната работа се е появила след диалог с българската действителност. Маргаритка Йорданова прогони „злите сили” с чановете от Кукерския обичай...Д-р Херц обобщи, че дипломните разработки през изминалите три години са получили много интересно развитие. „Остава да вървите само НАПРЕД!”
Едит Моор- Василев използва интересен подход за ретроспекция на Тригодишния курс на обучение. Тя раздаде изписани листи от минали години и помоли всяка регионална група да разкаже спомените си за съответната лекция. Й.Донева(регионална група- Търговище) определи спектакъла „Мелодията на краля на елфите”( с ръководител Изабел Кустер)
като връхна точка в единението на семинаристите, реализирана възможност всички заедно да се отразят в огледалото на една човешка душа. „Музиката е скрито упражнение по метафизика на душата, незнаеща че философства.”(Шопенхауер)
Манол Смуков (регионална група Варна) отправи нежен укор към колегите си : „През първата година се събирахме повече, а сега сме станали по- Азови...Тези процеси в групата са закономерни. Те са такива, защото ние страдаме от нашето земно начало. Идеята, която ни събра тук е божествена и винаги ще се получава един кръст при пресичането на интересите.”
Виолета Янева от Петрово направи словесни портрети на преподавателите. ЕДИТ МООР – ВАСИЛЕВ – еталон за реализиране на волята. Д-р ГЕРХАРД ХЕРЦ- стожерът на семинара, владеещ до съвършенство изкуството да анализира и направлява. КАТЯ БЕЛОПИТОВА – жрицата, извайваща[s1] спокойна и стимулираща обстановка.”Валдорфски преводач”. ИЗАБЕЛ КУСТЕР- живата музика, жената-оркестър, която ни убеди, че всеки има усет към музиката. КАТИ ЙЕНИ”Безрезервно я подкрепям и й вярвам.” Възхищаваме се на МАРИЯНА НИКОЛОВА и ДЕЯН ДИМИТРОВ. С тях е изключително приятно в часовете по живопис и евритмия.
Последният ден бе ознаменуван с езотеричната лекция на виртуозния антропософ Доц. Трайчо Франгов. Карма и прераждане. Свръхсетивна школа на Михаил... Лекторът припомни елегантно, че тези, които искат да изживеят комфортно съдбата си, биват санкционирани от нея.
На официалната церемония при закриването на семинара Рюдигер Грим (секретар на Международната конференция по лечебна педагогика в Дорнах и професор в Бон) изказа радостни чувства, тъй като светът гледа с очакване към новите специалисти. Той припомни, че хората с увреждания са граждани на нашето общество. Всеки живот е напълно равностоен и независим от социалните роли. При връчването на сертификатите Едит Моор- Василев призна, че всички ние сме се свързали в една общност. Тя с тъга добави, че хората с увреждания в България не са интегрирани в достатъчна степен в малки общности. Организаторката на семинара благодари на 38- те участници, които издържаха на програма по швейцарски стандарт и това изискваше много усилия.
„На какво учим децата? Да получават информация или да четат човешките души?” - този въпрос бе поставен от Деян Димитров пред очакващата публика, докато евритмистите се преобличаха в ефирните си роби за спектакъла. Първата група се зае със „Сърцето на поета”(Иван Вазов) , а втората танцува по мотиви от Григ вечната тема за верността и любовта. Израелска песен бе изпълнена от оркестрантите и хористите на Изабел Кустер. Ударни, струнни и духови в пълен синхрон.
Благодаря и на „моите певци” за ентусиазираното изпълнение на фолклорния канон, с който припомнихме, че всичко започва от България.
Д-р Румен Петров приветства семинаристите от името на НБУ, Българския институт за отношения между хората и Фондацията за човешки отношения.”Въвеждането на антропософската лечебна педагогика и социална терапия в България ще постави на изпитание съществуващите култури, организации и общности...”
Д-р Херц: Ние се досещахме какво ни очаква.
Йордан Димитров : Свещта става видима в тъмнината...
Георги Акабалиев: Бъдете обли камъни, за да смелите много брашно заедно!!!
Преди раздаването на сертификатите, д-р Херц спомена починалите, новопоявилите се деца и внуци на семинаристите. Първият документ получи двегодишната Цветозара, която „взе добро видимо участие в семинара, присъства 340 часа в будно състояние. Присъдиха й се 90 часа за нервиране на семинаристите, 10 – за социална терапия на собствените родители, ...за рисуване на форми с хранителни продукти и филцуване на памперси – още толкова.
Участниците в семинара също отправиха своята благодарност към преподавателите. „Смелото сърце” Д-р Херц получи икона на Св. Георги Победоносец и номинация за „Голям разум в топло антропософско сърце”. Едит Моор – Василев –„Тъкачката на мечтите ни” ще бъде закриляна от Св. Иван Рилски. Жената - камбана – Изабел Кустер стана „Кралицата на елфите”, а живият мост между две култури Катя Белопитова – „Царицата на превода”. Йорданка Димова – Успешната дубльорка, Божественото деяние на евритмията и цвичките – Деян Димитров - „Човекът, който ни вдигна Етера”. Марияна Николова – Арттерапията-пожертваното изкуство. Мечтателят Алафрангов, Харизматичният Щьокли, Скокливата Степникова, Спящата красавица- Валерия Медведева, Ана и Хуго Льофел, Мъдрецът Гюнтер Луфт, Курц-курц-ланг – Константин Груя, Филц-филц-ланг- Кати Йени, Кристине Глезер, преводачите Росица и Димитър Левашки, Стоян Везенков.....
Амбициозни преподаватели, уникални срещи с изкуството!!! БЛАГОДАРИМ ВИ СЪРДЕЧНО!
Извън официалната част Д-р Херц на едно заседание бе споделил: „Благодарността е вътрешно желание, а не ритуал.Едит Моор- Василев неуморно и интензивно се грижеше за този семинар. Това е много работа и тя трябва да се отчете. Благодаря и на Катя Белопитова, която трябваше да присъства навсякъде. Тя не е машина за преводи, а прави всичко по грандиозен начин.Благодаря и на всички участници, защото и най-прекрасният доцент е САМОТНО КУЧЕ без слушатели. А тук през изминалите години не става дума само за присъствие, а и за начина, по който това се случваше. В Швейцария в дома на Едит и Слави Василеви има карта на България . На нея със знаменца са отбелязани всички градове, от които има участници”.
„Когато човек желае силно нещо, то цялата Вселена му съдейства.”
[s1]око
