Успешни техники за подобряване на вокалната работа в хора
Елементарно условие за провеждане на пълноценна вокална работа е познаването на наличния „гласов материал” на певците, участващи в хоровия ансамбъл. Това е осъществимо преимуществено чрез индивидуално прослушване от диригента и вокалния педагог. Определянето на вида на певческия глас става по няколко основни показатели: мястото на преходите, тембър, диапазон, място на примарните тонове, теситурна издръжливост на гласа и естественост на артикулацията. Мястото на горния преход е един от най-сигурните признаци за класифициране на певческите гласове. А артикулацията е най-естествена в центъра на диапазона на всеки глас. Основните показатели за преценка на гласовите възможности на новоприетите певци са тембърът и диапазонът. При избора на нови хористи е желателно да се избягват певци с ярки и характерни гласове, тъй като по канон те не са подходящи за ансамблова звучност. Може да се дискутира, разбира се, понякога се срещат и успешни изключения на ансамбли от солисти( например „Тебе поем” от Красноярск, Русия с диригент Константин Якобсон).
Друг компонент , влияещ върху звуковата палитра на хоровете е подреждането на хористите, то трябва да се извършва по гласов признак.Обикновено на първия ред се подреждат лиричните, а на втория ред – спинтовите гласове. В средата се поставят певците с кадифен тембър. Но не трябва да се пропуска и значението на физическите данни на певците.
Безспорно, груповото музициране има универсално предназначение в човешката дейност. При хоровото пеене също така трябва да се спазват определени изисквания :
1. Безшумно вдишване, преди атака да се задържи поетия въздух. А издишването да бъде плавно и без тласъци. В резултат на това пеенето с добра дихателна опора придава на гласа наситеност, обем, сила и яркост.
2. За насочване на начинаещите певци към резонаторните усещания се използват сонорните съгласни „М” и „Н” при затворена уста и пеене на упражнения с вокала „И”.
3. Като психо - физиологична дейност пеенето изисква психическа нагласа и активизиране на всички елементи, обслужващи тази дейност.
4. Разпяването е необходим преход. В първата фаза упражненията трябва да бъдат леки, с низходящи движения в медзофорте до 5-7 минути. Във втората фаза(около 15 минути) гласовият апарат се натоварва последователно от бавно към бързо темпо , от проста към сложна мелодична линия, ритъм и хармония. Специално внимание се отделя на разпяването преди концерт. За преодоляване на напрежението може да се започне с леки произведения, обичани от хористите.
5.Диригентът трябва да бъде личност с изявени способности- добър организатор и оратор, уравновесен и емоционален човек, спокоен, решителен, търпелив, активен лидер и обаятелен медиум за хористите.
Ескизи от „Вокална методика” на Константин Карапетров
Всички да са здрави и благополучни!
...картинкатаа...заля ФейсЪ..