Вълнуващо е да си Диригентът на столетието, извайващ ВРЕМЕТО.
На 6.04.2016г. в зала „България” се покорихме на музикалното вълшебство, създадено от Йордан Камджалов и неговия екип. Два часа извън времето на стандартните грижи и проблеми. Сами със себе си, провокирани от Вагнер , Бетовен и „Генезис оркестър”. Майсторът на пулта за пореден път показа, че е овладял до съвършенство уроците на немските майстори.
„Явлението на века” доказа, че умее да експериментира нестандартно с утвърдени образци и „строши” представите на изтъкнатите музиканти в залата. В кулоарите се дочуха реплики: „Няма ли кой да вразуми това момче? Деветата на Бетовен не може да се изпълнява в непредсказуемо бясно темпо.”
Лично за мен най-интересното постижение и кулминацията на вечерта бе позата на ренесансовия човек/ отъждествявана с Леонардо/. Разперени встрани ръце като Христос на кръста и леко разтворени крака. От това положение на тялото Йордан Камджалов успя да освободи енергията на участниците и ние в публиката се потопихме в духовен екстаз без граници за въображението.
Много уверен хор- с достолепен звук и перфектна кондиция, изваяни височини и дискретен интензитет. За съжаление солистите не се чуваха добре от балкона. Майсторската работа на Мая Василева- Четрокова превърна хористите в отделен групов персонаж – може би най-въздействащият след диригента.- в този спектакъл. Амбициозен проект. Технически съвършени валдхорни и обои, интересен оркестров звук с по-приглушени , бих казала , духовни нюанси . Бързо темпо, в определени моменти на границата на „невъзможностите” на изпълнителите. И като всеки път- наличие на тайнство. Ненадейно за декор на възприятията ни се разрази истинска буря. Светкавиците „опонираха” на темпераментните тимпани и с този дует ни доведоха до могъщо прозрение за силата на човешката заедност и Божията воля, стояща над всичко в този живот.
Финалът бе ознаменуван с традиционните 15 минути аплаузи.”Одата на радостта” бе поискана на бис. Хористи и диригент без партитури. Голи, по душа, пред нас. Поздравихме диригента, който все още трепереше от нервна възбуда, невярващ, че проектът му е увенчан със слава.
Прибрахме се у дома смирени и заредени с нови сили.
