Постинг
17.08.2016 21:08 -
Премиерата на "Борис Годунов"
Премиерата на „Борис Годунов” на 11 август 2016г. в Летния театър
На езика на метафизиката видимата визия на МУЗИКАТА е душевна микроакробатика (от макрокосмически ракурс). Насладихме се на автентичен спектакъл на акад. Карталов, синхронизиран от феномена Камджалов.Това бе едно максимално достоверно и реалистично представление, което те кара да забравиш, че се намираш в друго време и пространство. Без излишна зрелищност, обвито в атмосферата на мистична дискретност. Изключителна ведрина внесе хора на Детско-юношеската опера , ръководен от Ганчо Ганчев. Оркестърът бе в ролята на ненатрапващ се акомпанимент, даващ преднина за изява на солистите. Особено впечатление ми направи блендата на медзосопрана. Всички солисти се отличиха с много добра техника и сценично присъствие. Диригентът, дърпащ здраво каишките, като водач на три „кучета” от различни породи/ оркестър, хор, солисти/ трябваше да ги разхожда едновременно , без да го съборят. Той се справи с лекота и рутина. Аплодисментите бяха заслужени от всички. Рядко се случва толкова дълъг спектакъл да протече без видими грешки. Изключителен режисьорски замисъл за възнесението на Борис Годунов на финала, наподобяващ "Ах.този джаз" на Боб Фос!!!
На езика на метафизиката видимата визия на МУЗИКАТА е душевна микроакробатика (от макрокосмически ракурс). Насладихме се на автентичен спектакъл на акад. Карталов, синхронизиран от феномена Камджалов.Това бе едно максимално достоверно и реалистично представление, което те кара да забравиш, че се намираш в друго време и пространство. Без излишна зрелищност, обвито в атмосферата на мистична дискретност. Изключителна ведрина внесе хора на Детско-юношеската опера , ръководен от Ганчо Ганчев. Оркестърът бе в ролята на ненатрапващ се акомпанимент, даващ преднина за изява на солистите. Особено впечатление ми направи блендата на медзосопрана. Всички солисти се отличиха с много добра техника и сценично присъствие. Диригентът, дърпащ здраво каишките, като водач на три „кучета” от различни породи/ оркестър, хор, солисти/ трябваше да ги разхожда едновременно , без да го съборят. Той се справи с лекота и рутина. Аплодисментите бяха заслужени от всички. Рядко се случва толкова дълъг спектакъл да протече без видими грешки. Изключителен режисьорски замисъл за възнесението на Борис Годунов на финала, наподобяващ "Ах.този джаз" на Боб Фос!!!
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
