Конференция с международно участие
ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ ЛОГОПЕДИЧНИ ПРАКТИКИ
НБУ- 4-6 ноември 2016
Пристигам на 5 ноември сутринта, един час по-рано и имам достатъчно време за акомодация и разглеждане на обстановката. Белите брези в двора на Нов български университет създават романтична обстановка с руски сантимент. Празната беседка приканва за неформални разговори и дискусии. Плакатите в коридорите ни информират за предстоящи и отминали научни/културни събития.
Конференцията се проведе в Аулата на Корпус 1. Динамичното участие на модераторите/организаторите допринесе за доброто протичане на форума. Особен интерес проявих към презентацията на Доц. Рут Суануик / Ruth Swanwick– School of Education University of Leeds/, директор на Изследователски център в Лийдс, Северна Англия. Тя насочи вниманието на аудиторията към проблемите на езиковото разнообразие в Англия. Фокус в нейното изложение бе езиковият потенциал на децата. Доц. Рут Суануик обобщи, че слуховото увреждане води до социално неравенство и фрустрация.Терапията на слуховите нарушенията трябва да включва глобални/ холистични/ подходи.
Кристел Шнайдер / Christel Schneider- Germany/ разгледа виртуалната „реалност” като метод , който спасява хората с увреждания от нерадостното им съществуване и ги изравнява с останалите.
Антоанета Калонкина от Държавния логопедичен център ни запозна със свое пилотно проучване. Разнообразни по тематика бяха презентациите на Василена Иванова, Снежана Велева, доц. Катерина Щерева, Елена Бояджиева- Делева, Катя Дионисиева…
Пламен Петков от ШУ „Константин Преславски” разведри атмосферата с адекватен за ситуацията виц. Всички слушаме една и съща информация но „чуваме” различни неща. “ Аудиологът пита детето:
- Имате ли проблеми с ушите?
Детето отговаря:
- Да, пречат ми , когато си събличам пуловера.”
Изследователят фокусира вниманието към употребата на предлози от деца с дисфазия на развитието.
Светлана Картунова от Обединена терапевтична практика „Детски истории” за пореден път бе с провокативна програма, наситена с много фантазия и желание за споделяне на работещи методи. Авторката противопостави двата термина ТЕРАПИЯ и ОБУЧЕНИЕ. Според нея терапията стимулира процеси, а обучението се базира на овладяването на готови модели. Терапията е равносилна на свързване, изискващо емоционален комфорт.
Д-р Калоян Дамянов, съветник на министър на образованието и науката, разясни новите предизвикателства пред приобщаващото образование в контекста на промените в закона за предучилищно и училищно образование. Той изказа своето безпокойство, че вероятно около 400 деца и ученици със специални потребности в София , след 1 януари 2017 година, ще останат без необходимата подкрепа , поради недостиг на ресурсни учители и логопеди.
Д-р Калоян Дамянов бе затрупан с въпроси от специалистите. Той уточни, че новият закон ще даде по-голяма свобода и творчество на практикуващите логопеди и психолози. Те ще могат сами да избират инструментариума за изследване на децата. Оценката на индивидуалните потребности на подрастващите няма да зависи от матриците / които до този момент много ни улесняваха, но и изразходвахме излишно количество хартия за идентифицирането на един и същи дефицит/. Предоставят се възможности на специалистите сами да избират дидактическите технологии и стратегии за обучение/ ориентирани към уникалните потребности на лицата с проблеми в развитието/.
Екипите за подкрепа на личностното развитие ще работят с четирите категории деца и ученици – с изявени дарби, в риск, с хронични заболявания и специални образователни потребности. Предстои да бъде обнародвано ново Методическо указание в Държавен вестник. Специалистите по приобщаващо образование трябва само да синхронизират своите документи с най-общите нови изисквания.
