Постинг
03.09.2017 18:11 -
Дванадесети фестивал на камерните хорове и вокални ансамбли- Крагуевац, Сърбия- 20-24 август 2017г
Дванадесети фестивал на камерните хорове и вокални ансамбли
20-24 август 2017 г.
Крагуевац, Сърбия
ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ ОТПАДА
20 август 2017 г
Пътуваме с Детския хор на Българското национално радио за Крагуевац, старата столица на Сърбия. Диригентката Венеция Караманова е наложила много ясни правила на децата и колективът им се самоуправлява перфектно. Всеки педагог би й завидял за това умение. Понякога е изключително трудно да си жена. Все още съществуват предразсъдъци, че много неща са неподходящи за женския пол. Тя опровергава това твърдение и съвсем успешно съчетава двете роли на МайкоБаща за учениците. Покоряват й се , но не със скрижалите на силата. А с разума на равнопоставени, макар и все още непораснали индивиди. Венеция Караманова е успяла да им внуши, че те по нищо не й отстъпват и така ги прави свои съмишленици.
Съвсем различно е да си мъж. В автобуса е и Акад. проф. Емил Янев. С интелигентен подход и една доза увереност успяваш да извлечеш максимума от всяка ситуация. Венеция Караманова е завършила хорово дирижиране в МА „Проф. Панчо Владигеров” в класа на проф. Лилия Гюлева, съпругата на маестро Янев. През целия си съзнателен живот той продължава да се грижи за духовните им наследници.
Символът на Крагуевац е огромен кръст. Пристигаме в Студентския дом и домакинът на Фестивала - Акад. проф. д-р Милойе Николич – целува всички поред. Настаняваме се и започва подготовката за откриването на форума.
Дъждовното време внесе промени в програмата. Фанфарите оповестиха началото на Фестивала. В кратко слово, експертът по култура в Крагуевац, разясни пред аудиторията, че Фестивалът се намира в нова фаза и се бори да завоюва приз за един от най-добрите фестивали в страната и света. Той сподели с оптимизъм, че след две години вероятно ще има специална концертна зала, адекватна на потребностите на културно събитие от европейски мащаб. Пожела ни дух на заедност в предстоящите четири дни. „Високото артистично майсторство и приятелството са много важни за Крагуевац. Европейската асоциация ЕФФЕ потвърди квалитета на фестивала. Осем камерни хора и един вокален ансамбъл от шест страни ( България, Израел, Полша, Словакия, Сърбия, Унгария) ще презентират своите умения.”
Д-р Аница Сабо , музиколог от Белград , обстойно осветли в исторически и научен план промените, които са настъпили в развитието на концепцията за този културен феномен в Сърбия.
Фестивалната програма през първата концертна вечер бе открита с изпълненията на Хор „Лицеум” (диригент Милойе Николич) и Смесения хор на Факултета за филология и изкуство в Крагуевац( диригент Катарина Станкович). Имахме удоволствието да се насладим на нестандартния музикалния спектакъл , наречен от авторския тим, хоров театър. Все още това поле е недостатъчно проучено. Творците, опирайки се на своето изкуство, са потърсили начин за свързване на хоровия и театралния свят в единство. „Любовните песни в сръбската хорова музика” е амбициозното заглавие на концепцията. Видяхме един великолепен колаж, преплетен с електронна музика. Драматургичната реализация е трикомпонентна, по аналогия на комедията „Сън в лятна нощ” от Шекспир. Сменят се три основни картини: пасторална, експресионизъм и импресионизъм, наподобяващи трите фази в развитието на Любовта. Първата фаза, пасторалната, напомня за наивността , мечтите и възхищението. Втората е експресия на страданието, тъгата, разочарованието, страха. Третата фаза, фазата на зрялата любов, отразява компромиса, спокойствието, стабилността и помирението. Спектакълът започна с песента „Дивна нощ" на Станислав Бинички. Пърформънсът няма за цел да покаже как изглежда любовта, а визира идея за това как може да се преживява. Честото споменаване на името „Мария” в избраните песни ( скоро почина майката на Маестро Николич- Мария Николич, светла й памет) подсказва, че любовта не е анализирана в тесния контекст на междуполовите отношения, а е изведена до най-изконните чувства в храма на човешката душа. Хоровият театър не е класическо изразно средство, но дава възможност на създателите да покажат на публиката нещо ново , възбуждащо художествените представи по друг начин. Авторският тим на тази абстрактна концепция ( Милойе Николич, Катарина Станкович, Лука Чубрило, Деян Прчич, Миля Мазарак) демонстрира своето желание за инвенция по зададената тема за любовта. Това събуди различни представи и гледни точки на възприемащите, породи много въпроси относно това дали изкуството е временно или безвременно. Творческият състав на продукцията разкри надеждата си, че винаги се намира някой, който да забележи талантливия творец и това е шанс нечия творба да остане завинаги в пантеона на изкуството.
Още първият въпрос „Какво е Любовта?”, породен от заглавието, ни накара да се усмихнем загадъчно. Двамата диригенти ( М. Николич и К. Станкович) , редувайки се на сцената, ни насочиха към същността на невидимото, към търсенето на смисъла. Видяхме един срещу друг два хора, ръководени от мъж и жена. Противодействие и опозиция между мъжкото и женското начало. В определени моменти те се сливаха в един хор, заставайки фронтално срещу публиката. После отново се раздалечаваха в две редици, в дясната и лявата част на залата. Редуването на сливането и раздалечаването в хореографията на спектакъла подготви появата на сцената на детето , което поведе плачещата Любов(Балерината) и я постави отпред.Тук се открои и надеждата, че все пак нещо е останало след смъртта на тази любов, че споменът за нея ще живее чрез детето. Лично аз, за себе си, открих в двата женски манекена, с които манипулираше балерината, идеята за съперничеството в любовта. В сценичните обрати намерих пораждането на идеята за безметежното чувство и абсолютната страст, разтърсващата й сила и умирането на Любовта. „ И най-силната любов умира”, - твърди Милойе Николич. „Няма нищо вечно”. „ За съжаление, така е .”- допълних аз. Но… Л ю б о в т а н и к о г а н е о т п а д а . Пише го в Библията.
Мъглявината в пространството ми показа Празнотата, след като любовта си е отишла и си върнал половината от душата на любимия. А той отново става свободен и недовършен, за да продължава да се стреми към следващата любов, която ще му върне загубения смисъл. Смисълът на живота е в самото съществуване, но Любовта го украсява като цвете в косите. Не знам дали навлизам в съзнанието на Проф. Николич и Доц. Станкович, не съм ги питала дали това са имали предвид, създавайки eдна философска притча, реализирана чрез музиката и останалите изкуства. Постарах се да вникна в Смисъла и да дам пространство за бушуване на идеята за любовта.
Знаем, че са неведоми пътищата към съвършенството в изкуството. В спектъра от нации – всяка има своите преимущества. Ние учим от другите, но и те има какво да научат от нас. Фокусирането върху изключителността изисква да разпределяме енергията правилно. „Знанието не спира на едно място, то блика. И това е разликата между извора и бутилката”, твърди българският диригент Йордан Камджалов. Сръбските музиканти по неповторим начин ни накараха да се докоснем до фундаментални въпроси на съвременното човечество. Изтъкнатият диригент Акад. проф. д-р Милойе Николич с радост обобщи, че за него качеството на една музика се измерва с емоцията, която създава. Той се гордее с това, че кара другите да се замислят, пробуждайки чувства и размисъл. „ Ако не съм полезен на хората, по-добре да паса кози.”, със самоирония и тъга заключава той.
Аз бих направила обобщение, че изпълнената програма е резултат от колективната интелигентност и разностранните търсения на посветени в изкуството хора. Зад тази музика стои високо развито съзнание. Изследователите на човешката душа са се насочили към маркиране на промените в емоционалните преживявания у човека на всички равнища , преоткрили са търсенето на резонанс със Себе си. Едва след това се постига взаимното вдъхновяване и инжектиране, желанието да надминеш себе си. Любовта – най-мощната сила в света- спада към фундаменталните истини за човешкото съществуване, реализирано чрез самоосъществяването в изкуството.
Събрах няколко мнения на българските колеги за спектакъла:
Елена Ватралова ( секретар на Детския Радиохор и бивш хорист)
„Музикалното ниво на представената програма бе на изключителна висота. Всичко бе изработено прецизно. Нямаше кулминация. Нуждаех се от субтитри, за да се ориентирам в смисъла на посланието.”
Светлана Ананиевска ( пианист на Детския Радиохор)
„Програмата бе интересна, но малко натежа. Липсваха ми контрасти. Хареса ми синтеза на изкуствата(хорово пеене, танц, мултимедия).”
Венеция Караманова ( диригент на детския Радиохор)
„Вокално- много добри постижения, много трудни пиеси. Двата хора направиха един чудесен ансамбъл. Диригентите би трябвало да помислят за комуникацията с публиката и продължителността на самия концерт. Сръбската публика разбира съдържанието на произведенията. Но при наличието на толкова чужди гости, би трябвало да включат още едно изкуство- може би художественото слово, което да бъде вплетено по някакъв начин, за да доизяснява смисъла на изпълнените песни. И за да разберем докрай цялата театрална постановка, която те представиха в много добър вид.”
Акад. проф. Емил Янев ( Председател на Балканския хоров форум, вицепрезидент на Европейската хорова асоциация)
„Много пъти съм казвал, че откриването на фестивала в Крагуевац, винаги е било иновативно- нетрадиционно. Главен виновник за това е Акад. проф .д-р Милойе Николич, чийто неспокоен дух не му позволява да върви по утъпкани пътища. И сега бе по същия начин. Но общото, основната цел на тези откривания, е да се покажат безкрайните възможности на хоровото пеене. Без много думи за слушателите.Това бе най-хубавото, защото Музиката е предназначена за слушане и по-малко за гледане.”
Каква бе ролята на балерината, според вас, в този спектакъл?
„Балетът спада към музическите изкуства. Балетистите интерпретират музиката по свой начин и с движенията си подпомагат внушенията. На мен ми бе интересна и връзката с детето също така.Сякаш имаше предаване на щафетата от едното към другото поколение.”
А дали няма връзка със самото заглавие на концепцията. Според мен балерината бе алегория на Любовта, венчана за Смъртта. Аз видях умирането на Любовта.
„Може и да има. В любовта също има приемственост.Тя създава тази приемственост. Следващата вечер, на 21 август 2017 г. , ще чуем част от нея. За първи път на Фестивала в Крагуевац ще участва Детско- юношески хор. Може би това е правилното разширяване на обхвата на фестивала, за да може да се получи това естествено преливане между поколенията. Всичко казано дотук е една философска хипотеза, но какво са мислили авторите – не зная, защото все още не съм ги питал.”
21 август 2017 г.
Дали тракийския певец Орфей ще изведе Евридика от Ада?
На сцената на Първа крагуевачка гимназия се подреждат участниците от Детския хор на БНР. Описвам личните си възприятия. Това е Духът в полет. Недосегаемата красота на ангелските детски гласове. „Слизането” на Дъгата в концертната зала. Избликнали мистерии из недрата на Музиката. Слънца, картини и звезди изгряха заедно пред нас. Живо жълто в ми мажор, мъгливо лилаво в си минор - крехка надежда. И като в приказката ме понесоха всички цветове. Музиката ги открадна от Дъгата. Бяла чистота – душите на децата. Всичко започна като на шега с една „Песен и игра” из „Пролетна симфониета” на Александър Йосифов. Веселото и ведро настроение ни поведе към по-сериозните музикални върхове. ”Слава” - /”Missa brevis” – B dur- Моцарт/ прозвуча целенасочено и устремно. „ Диригентът трябва да има първо глава. Всичко останало е след това”- твърди Венеция Караманова. Ние й вярваме. Ефектът на внушението от сцената е поразителен.
В „Разбрайалице” от Константин Бабич блеснаха най-слънчевите сопрани. Много широка звукова палитра. Музицирането на Радиохора се отличи с пълен синхрон и много точни изразни средства, адекватни динамични контрасти и отличен баланс между хористите. Поразителен диалог с диригентката, която изтъкна Главния персонаж в хоровото действие- основния си инструмент- певците. Тези наблюдения ми дават правото да обобщя, че Венеция Караманова е перфектен музикален хирург, който извайва звука до педантичност, подчинявайки го на изявата на детските таланти. За разлика от други нарцистични диригенти, тя разпръсква любовта си към децата и публиката, а не към себе си. Въпреки привидната си строгост към певиците, желязната дисциплина и точните граници на взаимоотношенията. Този човешки талант, който тя владее до съвършенство, я превръща в неповторим и успешен творец.
Прави впечатление точния подбор на солисти за съответния стил. Бурни овации пожъна Калина Бояджиева с песен от Шуберт. Посрещнахме изгрева на слънцето с традиционна японска песен. Яница Янакиева безпрекословно ни показа, че можем да пеем и да се забавляваме едновременно.
Музиката ни дава здраве и любов с целебната си благост. Това установихме след изпълнението на „Развивай, Добро,повивай”( родопска фолклорна песен в аранжимент на Стефка Кушлева). Последва изпълнение на Хор на девойките из операта „Евгений Онегин” от Чайковски. Своеобразна кулминация в концертната вечер бе „Песен на Солвейг” из сюитата „Пер Гинт” от Едвард Григ. Техническата овладяност на вокалната емисия от страна на солистката Мария Славова се вплете в равнопоставен диалог с дискретния акомпанимент на хора. Тридесет гласа срещу един. Според мен, вероятно и за публиката, ако съдим по аплодисментите, това бе най-силната изява в програмата. Вечната любов никога не излиза от мода, нали? Мария бе повикана два пъти на бис.
В „Цъфнало е кокиче” (Г. Димитров) се изявиха богатите възможности на алтовата партия. Пред нас се разкриха малки, но издръжливи и тренирани, отговорни артисти. Успокоихме се в „Молитва” на Г. Попов. Заслужено най-аплодираната солистка на вечерта отново бе Мария Славова („Целувката” на Л. Ардити). Тя ще поеме по професионалния път на своето развитие през следващата учебна година като студентка по оперно пеене в Музикалната академия.
Младостта е извор на вдъхновение и надежди. Още три солистки- Калина Бояджиева, Екатерина Кирчева и Сандра Кордова- заявиха своето смело присъствие в „Песен на момичетата край реката” из мюзикъла „Явор и Русана” (Жул Леви) . Концертът завърши с темпераментните ритми на „Либертанго” ( А. Пиацола, аранж. Емил Янев). Отлични бойци!!! До края задържаха вниманието и възхищението на публиката, която ги награди с нестихващи аплодисменти и викове „Браво!”.
Не може да не споменем за прекрасния, ненатрапващ сe акомпанимент на Светлана Ананиевска. Изкусително бе присъствието и на Венеция Караманова, която искрено се наслаждаваше на уменията на своите възпитаници и ги подкрепяше.
В залата бе и посланикът на Република България в Република Сърбия- господин Радко Влайков. Той поздрави децата с кратко слово: „ Днес за мен бе голямо удоволствие. С кмета на града ( Р. Николич) разговаряхме. Крагуевац има големи културни традиции и дванадесетото издание на фестивала доказа това. Видяхме толкова добри хорове. За мен е изключително удоволствие, че тук е един от най-добрите български хорове. Мили деца, през този час аз бях зрител. ПОСЛАНИЦИТЕ БЯХТЕ ВИЕ. Искрено се радвам на Вашия талант. Диамантът е шлифован и блести със страшна сила.Надявам се и утре вечер Женският хор „Лира” от Благоевград ( дир. Галина Попова) да заслужи голямо признание. Сърдечно благодаря! Ангелски гласове!
22 август 2017 г.
Конференция на Фестивала
Акад. проф. д-р Милойе Николич , артистичният директор на фестивала , приветства диригентите и гостите на конференцията. Той уточни, че сесията ще има свои домакини. Обеща да чуем отзивите на останалите диригенти и Художествената комисия.
Венеция Караманова, диригент на Детския Радиохор , представи много убедително своята концепция.Тя благодари за оказаната възможност да присъства на този форум. „Аз обичам тези събирания. – заяви тя- всички колеги знаят каква обич влагаме в нашата работа. Нарекох програмата „Ангелогласно детство”, защото исках да изразя философията при работата с детските хорове. Благодаря на колегите, които споделиха своите размисли. Някои от тях казаха, че на концерта снощи са чули „зрели гласове”. Ако има добро възпитание, това е крайният резултат от тренирания детски глас. Традицията е хубаво нещо, но тя поставя рамки пред диригента. Той трябва да избере приятното за ухото или окото. Във вокалното изкуство основният инструмент е гласът.
„Не само със око и със ухо – долавяш красотата. А с вътрешното зрение- това е , майко Берестида, със слуха на Духа.” / Теменуга Любенова/
Приемаме децата на 6г. и ги обучаваме до 16-17 г. По време на техния растеж се променя и гласът. От мен се очаква да развия природните им дадености. Резултатът от тази работа Вие чухте вчера. Показахме различни жанрове – класика, фолклор, църковна музика. Не разделих произведенията на блокове, а ги представих смесено. Изпълненията бяха групови и със солист, редувах акапелни пиеси и песни със съпровод. Един статичен хор, който залага много на вокалната изява , така може да представи по-разнообразна програма. Радостта на публиката и аплодисментите показаха, че сме си свършили работата като диригенти.
В нашия хор има традиция солистите да продължават професионалните си занимания. Останалите, които не се насочват към професионална кариера, се вливат в редиците на интелигентната публика. Много от аматьорските хорове се захранват с тях. Нашата формация включва 140 деца и се разделя на три групи:
1. Стажантски състав
2. Младежки концертен състав
3. Действащ старши концертен състав от рутинирани изпълнители
Всички певици работят три пъти седмично. Светлана Ананиевска е пианист, а моят помощник- диригент е Елеонора Василева. Аз работя в събота и неделя. Нямаме вокален педагог.Създаваме правилни навици от ранна възраст, това е най-важното. Всеки обикновен човек може да постигне това развитие. Имах случай на дете с астма, което започна да пее в нашия хор заради медицинската практика за правилно дишане. То преодоля болестта и дори стана солист. Но много хора не използват това, което им е дадено от природата.”
Пнина Инбар / диригент, Израел/
Аз много харесах програмата. Изпълнението Ви беше толкова перфектно. Интересна, представителна и много умно измислена концепция. Реализацията бе като игра- забавление.
Акад. проф. Емил Янев
Наблюдавам този хор от неговото създаване. В нашата практика има много грешни подходи. Психологическата нагласа на децата е да се стремят към най-високи постижения. Всеки иска да бъде първи.Това е детската мечта. Каква е нашата грешка? Ние не помагаме на децата. Работил съм 48 години с млади хора. Най-добри резултати постигах, когато им поставях най-високи изисквания. Звучността на хора е резултат от целенасочена работа. Предлагам да се учреди Нобелова награда за хорово пеене. Венеция Караманова е достойна да я получи, както и званието „Посланик на българската култура”.
Йорданка Донева / България/
Доволни ли сте от представянето на Детския хор?
Акад. проф. д-р Милойе Николич
В нашия фестивал за първи път участва детски хор. Решихме да разширим обхвата. Значението на детските хорове е безспорно. Много от бившите участници се завръщат отново. Това може само да ни радва, защото означава, че престоят тук им е харесал.
Акад. проф. Емил Янев
Много съм доволен. Това, което те показват е на много високо художествено равнище. Не само на национално, но и на международно ниво. Разбира се, това е плод на целенасочена работа за вокалното обучение на децата, осъществявано индивидуално, макар и пред всички. Всяко дете държи огледало, за да следи движенията на гласовия апарат. Едва след това се изпълняват останалите технически упражнения. Системата за разделяне на състава на формации е заета от Бончо Бочев. Най-поразяващото в Радиохора е неговата звучност. Зряла, а не детска, каквито са очакванията. Репертоарът е многопосочен и интересен , с разнообразна стилистика. Начинът на звукоизвличане се променяше съобразно нея. Тук се прояви майсторството на диригента. Това е изключително високо постижение.
Йорданка Донева
Коя бе кулминацията?
Акад. проф. Емил Янев
Мисля, че имаше няколко. Децата на БНР изпяха произведения, които възпламениха публиката и тя стана няколко пъти на крака за бис. Част от произведенията бяха на класици, но останалите – от български композитори. За мен това бе много важно. Така се прави национална култура. Венеция Караманова показа, че е диригент с изключителни качества и невероятното умение да работи с артистични партньори на различна възраст. Затова оценката, която давам, е изключително висока. Това беше музикално събитие.
Йорданка Донева
Мили деца, на какво ви научи Венеция Караманова?
Марина/ 11г/
Научи ни да обичаме музиката. Да пеем с щастие, а не просто да пеем, защото трябва. Научи ни да харесваме това, което правим. Много ни помогна – как да пеем правилно, да образуваме вокали.
Йорданка Донева
Кое Ви хареса най-много от това турне?
Вероника /13г/
Много ни хареса как се представихме на двата концерта в Крагуевац и Бачионица. Публиката много ни се радваше.
Илдико Дуфек / диригент на камерния хор ”Arte semplice” , Унгария/
Тя разказа кратко за своята концепция „Мадригали и шансони”. Сподели, че съставът е аматьорски, но изпълнителите обичат да пеят. Представиха италиански и английски мадригали и френски шансони.
Пнина Инбар/ диригент, Израел/
Впечатлена съм от ансамбъла. Репертоарът бе наситен с мадригали и шансони. Липсваше ми нещо забавно. Като лъч светлина.
Акад. проф. д-р Милойе Николич
Трябва да се насочим към цели блокове , без аплаузи. Краткостта на изпълненията понякога е проблем. По акустически съображения, ние избрахме необичайно място- сградата на старата община.
Дванадесети международен фестивал на камерните хорове и вокални ансамбли- Крагуевац, Сърбия
Да завърнеш скитащата си душа отново в лирата
22 август 2017 г. – залата на Първа гимназия
„Белите” момичета от Женския хор „Лира” / Благоевград, с диригент Доц. Галина Попова/ застанаха на сцената в очакване. Първоначално плахи, почти уморено започнаха изпълнението на своя религиозен репертоар. И тъкмо си мислех, че една доза настроение не ми достига, когато дамите препасаха искрящи престилки с фолклорни шевици. Сцената огря и зазвуча така познатата „Слана падна, Гане” от Добри Христов. Веселите ритми превзеха зрителите и ги одушевиха. Последваха „Месечинко льо, грейливка”/ Д. Петков/ , „Заро, девойко”/Н. Кауфман/, „Стара са майка не ложи”/Тодор Попов/. Градусът се повишаваше с всяко поредно изпълнение. Чухме „Ерген деда”/ П. Льондев/, „Лале ли си, зюмбюл ли си”/ Ф. Кутев/, „Донке, малка моме” / Ив. Спасов/, „Нани ми, нани, Дамянчо”/ Л. Пипков/. Твърде познат и експлоатиран репертоар от женските хорове в България, но за сръбската публика това бе интересно. Появиха се незначителни проблеми в ритъма на тарамбуката и интонирането на алтовата партия, но бързо се преодоляха. В „Ганкино хоро” /М. Букурещлиев/ се прояви находчивостта на хористите, те показаха умения за флирт с публиката и активно музициране, раздвижен мизансцен, диалогичност. За финал прозвуча авангардното произведение „Месечинка” от Георги Петков/ симбиоза между етно, джаз и осъвременен фолк/, с което съставът затвърди доброто впечатление и заслужено получи аплодисментите на публиката.
От 21.30 в Галерията започна концертното настъпление на Училищния хор „Примо” от Бидгошч, Полша , с диригент Моника Вилкийевич. Нежни нимфи в синьо-зелени костюми, уверени младежи и „диригентка- пантера”. Концертът бе много дълъг, голяма част от публиката остана права поради недостиг на столове. Все пак търпеливите, които присъствахме до края на концерта, получихме своята награда. Бързата смяна на стилове и автори подготви естествената кулминация в евъргрийните и младежките парчета, в които се изля целия артистизъм и квалитет на музициране на учениците. Много красив звук, почти стерилен от чистота, през цялото време господстваше едно интелигентно и представително присъствие на сцената. Гордост е за едно училище да има толкова добър хор. Хор, който дръзна да се конкурира с всепризнати авторитети и показа блестящи резултати въпреки недостатъчното самочувствие и практика. Моника Вилкийевич се разигра и показа най-гъвкавия гръбнак на сцената на този фестивал. Поздравления за младежкия й жар и високите амбиции!
На следващата сутрин в арт-кафе „Арсенал фест” се проведе поредната конференция. Обсъдени бяха постиженията от предходната вечер.
Доц. Галина Попова/ ЮЗУ „Н. Рилски”- Благоевград/ благодари за възможността да участва във фестивала. Тя аргументира избора си на материала по следния начин: „ Моята концепция се нарича „Фолклорно базирани православни композиции и хорови песни от български композитори”. Исках да покажа ярки произведения. Чухте три пъти „Достойно ест” от различни композитори. Това бяха три погледа. За съжаление половината от хористите ми са неопитни. Във формацията има голямо текучество. Представих широка панорама на българската музика в два основни аспекта- религиозна музика и фолклор.
Акад. Е. Янев :
Изпълненията на хор „Лира” предизвикаха разсъждения върху един проблем. Когато се използва религиозна музика извън ритуала, трябва ли да се спазват правилата?
Доц. Г. Попова:
Не съм се старала да изпълнявам всички условия и правила.
Акад. Е. Янев :
Музиката не е музейно изкуство. Всичко, което може да го обогати , е добро.
Венеция Караманова:
Имам състав за църковна музика.Допитах се до църквата за основните правила. Казаха ми, че звукоизвличането трябва да бъде различно. Гласовете и поведението- също. Ролята на църковното песнопение е различна от това, което правим в църквата. Компромисно е допустимо да пеем с повече чувство, обем и размах на дирижиране. Излизайки от тясното богослужение, може да я осъвременим. Искам да поздравя и двата състава за тяхното изпълнение. Хубаво е , че сме тук , за да показваме национални различия. Българският хор „Лира” заложи на националните приоритети, а полският хор”Примо” показа, че музиката е универсален език, който всички разбираме.
Акад. М. Николич:
Основната концепция на фестивала позволява на концертния подиум да се използва свободната интерпретация.Това не е обреден, религиозен или пък фолклорен фестивал. Важно е да ме убедите в логиката на своята концепция, пък аз ще ви повярвам.
Моника Вилкийевич / професор в Музикалната академия в Бидгошч, Полша/
Тя благодари за поканата и уточни, че тази изява е първи международен фестивал за певците от този випуск. Нейната концепция „Музиката не познава граници” е ориентирана към възможността да пресечем допирателните на държави, форми, стилове, композитори. В програмата чухме произведения от Хендел до Калвин Картър. Моника Вилкийевич си поставя амбициозното намерение да ни попита дали музиката е различното. Диригентката разказа , че подготовката на тази програма й е отнела една година. И ако музиколозите се насочват към историята и правилата, то нейното желание е да събуди сензитивността към музиката, ученето със сърцето. Професионални грешки винаги се допускат. Целта на нейната презентация е била да получи атракция чрез показване на разнообразен репертоар.
Художествената комисия:
Ние сме впечатлени от чистата тоналност през повечето време. Да се постигне това само за една година е брилянтно.
Акад. М. Николич:
До този момент не сме имали два детски хора в едно издание. Търсенето на баланс в концепцията е голям проблем за самостоятелен концерт. Поздравявам успешните изяви на тези хорове, тяхната концентрация и издръжливост.
По отношение изявата на полския хор, бих искал да уточня, че концепцията не предполага да се покаже всичко, което знаете. По-добре би било да се представи едно, което знаете най-добре. Широко поставеният репертоар затруднява концепцията. Полският хор накрая се „отвори”, защото в началото изпълненията не бяха „негов терен”. Това не е критика, а желание за показване на трудностите.
Художествена комисия:
Хорът на БНР показа професионален начин на реализация. Всичко изглеждаше фантастично, но не е толкова лесно да се постигне. Феноменалното представяне на солистката Мария Славова е заслуга на Маестрата.
Венеция Караманова:
При мен е по-лесно. Избирам деца от цял столичен град, а Моника Вилкийевич- само от една гимназия. Образователната система в България се срива. Преди 30 години за Радиохора кандидатстваха по 2000 деца. Сега кандидатите са само 800. Но аз съм щастлива, че моите фаворити са с най-добрия музикален слух и гласови качества.Това явление се простира в световен мащаб. Работим здраво и показваме добър продукт. Нашите изпълнения влизат в учебниците по пеене. Децата очакват конкурсите, защото са учили за нас.
Акад. Ем. Янев:
Какво прави Моника за привличане на момчетата? В световен мащаб това е проблем.
Моника Вилкийевич:
Текучеството е проблем. През 90- те години нямаше момчета. През 2005- само 2. Това води до диспропорция. За да ги привличам започвам да комбинирам-работим с прости примери по трима.
Венеция Караманова:
Благодаря за оценките на Детския Радиохор. Радвам се , че се запознах с хоровете на Полша и Унгария. Благодаря за възможността Детският Радиохор да се изяви . Обичам този фестивал. Скъпи са срещите с приятели. Благодаря!
Акад. М. Николич:
Благодаря, че обогатихте фестивала. На добър път и до нови срещи!
Орфей от Аур и Рофие по тракийски е лекуващата светлина…
Пътуване към себе си
23 август 2017 г.
20.00 часа – залата на Първа гимназия
На сцената се подреждат участниците от Камерния хор „ Мегидо” с диригент Пнина Инбар от Израел. Тяхното представяне е допълнено от мултимедия, която улеснява възприемането на творбите. „Духът на Йерусалим” е необичайното заглавие на концепцията им. От пръв поглед се установява, че този хор има най-висок коефициент на екипност. Ентусиазирани хористи от различни възрасти пеят с душа и сърце неуморимо. Клавирният им съпровод бе на световно равнище. Младият пианист впечатли всички в залата с виртуозното владеене на инструмента. Възторжените певци ни внушиха своята молитва за мир, милост и разбирателство между народите. Те музицираха с такова удоволствие, че бе невъзможно да останеш безразличен към тяхната изповед.Почувствахме се озарени от мъдрост и знание. Лично аз усетих най-силна връзка с висшите сили при изпълнението на пиесата за 12 гласа „Йеурсалим, Медитация за мир” от Кенет Лампл. Особено настроение събуди и андалузката арабска мелодия „Още си в моите мисли” , музика- братя Рахбани, аранжимент Пнина Инбар.
Непосредствено след края на концерта артистичният директор на фестивала в Крагуевац, Акад. проф. д-р Милойе Николич, сподели своята гледна точка за представянето на израелския хор: „Трудно е да се говори за концерт непосредствено след неговото завършване. Човек трябва да се отдели малко емоционално и тогава може да бъде обективен. Според мен две неща трябва да се отбележат:
1. Прекрасно е , че един хор, съставен от „стари” гласове, може да пее толкова ентусиазирано. Публиката „полетя” от квалитетното им изпълнение. Несъвършено, но много приятно.
2. Изненада за всички бе изявата на диригентката Пнина Инбар и като солист. Този факт допринесе много за успеха им и това бе емоционално най-възбуждащият момент във фестивала.”
От 21.30 в Катедралата се изяви Хор „Свети Стефан Дечански” от Нови Сад с диригент Тамара Адамов Петийевич.Тяхната програма бе под наслов: „Православна духовна музика: шест века пътуване от устната традиция до артистичната композиция.” Авторката на концепцията бе избрала интересна структура за реализация на замисъла си. Тя представи песнопенията в отделни блокове:
1.Композиции, базирани на църковни напеви. /Чайковски, Чесноков, Станкович/
2.Стара духовна музика.
3. Манастирски напеви.
4. Духовни концерти/ Архангелски, Бортнянски/
Програмата на този концерт е замислена много старателно, в нея се наблюдават изследователски моменти и новаторски прочит на традицията. Музикалното пътешествие се простира от едногласните записи /на византийски, сръбски, руски и български напеви/ до хармонизацията и адаптацията на древните църковни напеви. Изключение правят духовните концерти на Бортнянски и Архангелски, които са оригинални композиции и нямат аналог в изворите. Но те съдържат „вкуса на аскетизма” и не се отклоняват от традицията на богослужебното пеене. Най-старите записи, от XIV- XV век, са поставени в средата на концерта, за да може слушателят да си отпочине от многогласието, след което пак да се завърне към него.
Хорът „Свети Стефан Дечански” е съставен от аматьори и професионалисти. Прави впечатление рядкото съчетание от тембристи и квалитетни солистични гласове , които са споени по незнайна рецепта и звучат перфектно в синхрон . Хорът е член на асоциацията „ Europa Cantat” и редовно посещава нейните концерти. Носител е на втора награда от международния хоров конкурс в Ланголен/ Уелс/, участвал е в много фестивали за религиозна музика в Москва, Санкт Петербург, Печ, Йерусалим, Лондон, Брюксел, Женева, Берлин, Лисабон, Париж, Мюнхен, Будапеща, Варшава….
Диригентката Тамара Адамов Петийевич ръководи три хора и два симфонични оркестъра. Завършила е специалностите цигулка и английски език. Специализирала е дирижиране при изтъкнати майстори от цял свят. Завършва докторска степен при проф. Боян Суджич. През 2006 г. печели в Прага званието „най-добър диригент”. Член е на международно жури за хорово пеене и композиция. Провеждала е музикални работилници в Чикаго/САЩ/, Торонто/Канада/ и Торино/Италия/. Работи като координатор за Сърбия в асоциацията „ Europa Cantat”. През 2017г. инициира създаването на Сръбския хоров съюз.
Този концерт за моята скромна персона бе нова епоха в хоровото изкуство. Запомнете името Тамара Адамов Петийевич. Кое е различното в нейното дирижиране? Не жестовата система. Тя е жената-медиум. „Разчита” Божията воля и я предава на простосмъртните. Довежда те до ръба на собствените възприятия. Съвършено слива музикалната форма с Божията промисъл в едно неразривно единство. Тръпнещи вибрации и извираща безкрайна хармония. Една звучна пътека, устремена към безкрая на непознатите висши светове. Никога не съм се чувствала толкова близо до Бога. И до своя висш Аз. Пътуване към себе си.
Магията, която тя създава, е като прошепване на една ръка разстояние. Съвършеното допълване на гласовете може да бъде плашеща цялост. До този момент винаги съм се усещала „недостатъчна”. Тази музика ме заведе в моя абсолютен интегритет. Принадлежа ти, Господи! И никоя човешка любов не може да се сравни с твоята. Това бе посланието. Или поне аз така го разбрах. Със сигурност това бе великата сила на музиката да прониква в нас и да ни ориентира в собствените мисли и преживявания. Наричам го терапия с хорово пеене. Благодаря, Тамара! Беше недостижима!
За съжаление пропуснах финалния концерт на 24 август 2017г. Представени са били работата на ателието, ръководено от Зорица Митев- Войнович и Акапелната вокална група на Марио Фанчович от Словакия.
До следващия фестивал! С нови идеи и успехи!
20-24 август 2017 г.
Крагуевац, Сърбия
ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ ОТПАДА
20 август 2017 г
Пътуваме с Детския хор на Българското национално радио за Крагуевац, старата столица на Сърбия. Диригентката Венеция Караманова е наложила много ясни правила на децата и колективът им се самоуправлява перфектно. Всеки педагог би й завидял за това умение. Понякога е изключително трудно да си жена. Все още съществуват предразсъдъци, че много неща са неподходящи за женския пол. Тя опровергава това твърдение и съвсем успешно съчетава двете роли на МайкоБаща за учениците. Покоряват й се , но не със скрижалите на силата. А с разума на равнопоставени, макар и все още непораснали индивиди. Венеция Караманова е успяла да им внуши, че те по нищо не й отстъпват и така ги прави свои съмишленици.
Съвсем различно е да си мъж. В автобуса е и Акад. проф. Емил Янев. С интелигентен подход и една доза увереност успяваш да извлечеш максимума от всяка ситуация. Венеция Караманова е завършила хорово дирижиране в МА „Проф. Панчо Владигеров” в класа на проф. Лилия Гюлева, съпругата на маестро Янев. През целия си съзнателен живот той продължава да се грижи за духовните им наследници.
Символът на Крагуевац е огромен кръст. Пристигаме в Студентския дом и домакинът на Фестивала - Акад. проф. д-р Милойе Николич – целува всички поред. Настаняваме се и започва подготовката за откриването на форума.
Дъждовното време внесе промени в програмата. Фанфарите оповестиха началото на Фестивала. В кратко слово, експертът по култура в Крагуевац, разясни пред аудиторията, че Фестивалът се намира в нова фаза и се бори да завоюва приз за един от най-добрите фестивали в страната и света. Той сподели с оптимизъм, че след две години вероятно ще има специална концертна зала, адекватна на потребностите на културно събитие от европейски мащаб. Пожела ни дух на заедност в предстоящите четири дни. „Високото артистично майсторство и приятелството са много важни за Крагуевац. Европейската асоциация ЕФФЕ потвърди квалитета на фестивала. Осем камерни хора и един вокален ансамбъл от шест страни ( България, Израел, Полша, Словакия, Сърбия, Унгария) ще презентират своите умения.”
Д-р Аница Сабо , музиколог от Белград , обстойно осветли в исторически и научен план промените, които са настъпили в развитието на концепцията за този културен феномен в Сърбия.
Фестивалната програма през първата концертна вечер бе открита с изпълненията на Хор „Лицеум” (диригент Милойе Николич) и Смесения хор на Факултета за филология и изкуство в Крагуевац( диригент Катарина Станкович). Имахме удоволствието да се насладим на нестандартния музикалния спектакъл , наречен от авторския тим, хоров театър. Все още това поле е недостатъчно проучено. Творците, опирайки се на своето изкуство, са потърсили начин за свързване на хоровия и театралния свят в единство. „Любовните песни в сръбската хорова музика” е амбициозното заглавие на концепцията. Видяхме един великолепен колаж, преплетен с електронна музика. Драматургичната реализация е трикомпонентна, по аналогия на комедията „Сън в лятна нощ” от Шекспир. Сменят се три основни картини: пасторална, експресионизъм и импресионизъм, наподобяващи трите фази в развитието на Любовта. Първата фаза, пасторалната, напомня за наивността , мечтите и възхищението. Втората е експресия на страданието, тъгата, разочарованието, страха. Третата фаза, фазата на зрялата любов, отразява компромиса, спокойствието, стабилността и помирението. Спектакълът започна с песента „Дивна нощ" на Станислав Бинички. Пърформънсът няма за цел да покаже как изглежда любовта, а визира идея за това как може да се преживява. Честото споменаване на името „Мария” в избраните песни ( скоро почина майката на Маестро Николич- Мария Николич, светла й памет) подсказва, че любовта не е анализирана в тесния контекст на междуполовите отношения, а е изведена до най-изконните чувства в храма на човешката душа. Хоровият театър не е класическо изразно средство, но дава възможност на създателите да покажат на публиката нещо ново , възбуждащо художествените представи по друг начин. Авторският тим на тази абстрактна концепция ( Милойе Николич, Катарина Станкович, Лука Чубрило, Деян Прчич, Миля Мазарак) демонстрира своето желание за инвенция по зададената тема за любовта. Това събуди различни представи и гледни точки на възприемащите, породи много въпроси относно това дали изкуството е временно или безвременно. Творческият състав на продукцията разкри надеждата си, че винаги се намира някой, който да забележи талантливия творец и това е шанс нечия творба да остане завинаги в пантеона на изкуството.
Още първият въпрос „Какво е Любовта?”, породен от заглавието, ни накара да се усмихнем загадъчно. Двамата диригенти ( М. Николич и К. Станкович) , редувайки се на сцената, ни насочиха към същността на невидимото, към търсенето на смисъла. Видяхме един срещу друг два хора, ръководени от мъж и жена. Противодействие и опозиция между мъжкото и женското начало. В определени моменти те се сливаха в един хор, заставайки фронтално срещу публиката. После отново се раздалечаваха в две редици, в дясната и лявата част на залата. Редуването на сливането и раздалечаването в хореографията на спектакъла подготви появата на сцената на детето , което поведе плачещата Любов(Балерината) и я постави отпред.Тук се открои и надеждата, че все пак нещо е останало след смъртта на тази любов, че споменът за нея ще живее чрез детето. Лично аз, за себе си, открих в двата женски манекена, с които манипулираше балерината, идеята за съперничеството в любовта. В сценичните обрати намерих пораждането на идеята за безметежното чувство и абсолютната страст, разтърсващата й сила и умирането на Любовта. „ И най-силната любов умира”, - твърди Милойе Николич. „Няма нищо вечно”. „ За съжаление, така е .”- допълних аз. Но… Л ю б о в т а н и к о г а н е о т п а д а . Пише го в Библията.
Мъглявината в пространството ми показа Празнотата, след като любовта си е отишла и си върнал половината от душата на любимия. А той отново става свободен и недовършен, за да продължава да се стреми към следващата любов, която ще му върне загубения смисъл. Смисълът на живота е в самото съществуване, но Любовта го украсява като цвете в косите. Не знам дали навлизам в съзнанието на Проф. Николич и Доц. Станкович, не съм ги питала дали това са имали предвид, създавайки eдна философска притча, реализирана чрез музиката и останалите изкуства. Постарах се да вникна в Смисъла и да дам пространство за бушуване на идеята за любовта.
Знаем, че са неведоми пътищата към съвършенството в изкуството. В спектъра от нации – всяка има своите преимущества. Ние учим от другите, но и те има какво да научат от нас. Фокусирането върху изключителността изисква да разпределяме енергията правилно. „Знанието не спира на едно място, то блика. И това е разликата между извора и бутилката”, твърди българският диригент Йордан Камджалов. Сръбските музиканти по неповторим начин ни накараха да се докоснем до фундаментални въпроси на съвременното човечество. Изтъкнатият диригент Акад. проф. д-р Милойе Николич с радост обобщи, че за него качеството на една музика се измерва с емоцията, която създава. Той се гордее с това, че кара другите да се замислят, пробуждайки чувства и размисъл. „ Ако не съм полезен на хората, по-добре да паса кози.”, със самоирония и тъга заключава той.
Аз бих направила обобщение, че изпълнената програма е резултат от колективната интелигентност и разностранните търсения на посветени в изкуството хора. Зад тази музика стои високо развито съзнание. Изследователите на човешката душа са се насочили към маркиране на промените в емоционалните преживявания у човека на всички равнища , преоткрили са търсенето на резонанс със Себе си. Едва след това се постига взаимното вдъхновяване и инжектиране, желанието да надминеш себе си. Любовта – най-мощната сила в света- спада към фундаменталните истини за човешкото съществуване, реализирано чрез самоосъществяването в изкуството.
Събрах няколко мнения на българските колеги за спектакъла:
Елена Ватралова ( секретар на Детския Радиохор и бивш хорист)
„Музикалното ниво на представената програма бе на изключителна висота. Всичко бе изработено прецизно. Нямаше кулминация. Нуждаех се от субтитри, за да се ориентирам в смисъла на посланието.”
Светлана Ананиевска ( пианист на Детския Радиохор)
„Програмата бе интересна, но малко натежа. Липсваха ми контрасти. Хареса ми синтеза на изкуствата(хорово пеене, танц, мултимедия).”
Венеция Караманова ( диригент на детския Радиохор)
„Вокално- много добри постижения, много трудни пиеси. Двата хора направиха един чудесен ансамбъл. Диригентите би трябвало да помислят за комуникацията с публиката и продължителността на самия концерт. Сръбската публика разбира съдържанието на произведенията. Но при наличието на толкова чужди гости, би трябвало да включат още едно изкуство- може би художественото слово, което да бъде вплетено по някакъв начин, за да доизяснява смисъла на изпълнените песни. И за да разберем докрай цялата театрална постановка, която те представиха в много добър вид.”
Акад. проф. Емил Янев ( Председател на Балканския хоров форум, вицепрезидент на Европейската хорова асоциация)
„Много пъти съм казвал, че откриването на фестивала в Крагуевац, винаги е било иновативно- нетрадиционно. Главен виновник за това е Акад. проф .д-р Милойе Николич, чийто неспокоен дух не му позволява да върви по утъпкани пътища. И сега бе по същия начин. Но общото, основната цел на тези откривания, е да се покажат безкрайните възможности на хоровото пеене. Без много думи за слушателите.Това бе най-хубавото, защото Музиката е предназначена за слушане и по-малко за гледане.”
Каква бе ролята на балерината, според вас, в този спектакъл?
„Балетът спада към музическите изкуства. Балетистите интерпретират музиката по свой начин и с движенията си подпомагат внушенията. На мен ми бе интересна и връзката с детето също така.Сякаш имаше предаване на щафетата от едното към другото поколение.”
А дали няма връзка със самото заглавие на концепцията. Според мен балерината бе алегория на Любовта, венчана за Смъртта. Аз видях умирането на Любовта.
„Може и да има. В любовта също има приемственост.Тя създава тази приемственост. Следващата вечер, на 21 август 2017 г. , ще чуем част от нея. За първи път на Фестивала в Крагуевац ще участва Детско- юношески хор. Може би това е правилното разширяване на обхвата на фестивала, за да може да се получи това естествено преливане между поколенията. Всичко казано дотук е една философска хипотеза, но какво са мислили авторите – не зная, защото все още не съм ги питал.”
21 август 2017 г.
Дали тракийския певец Орфей ще изведе Евридика от Ада?
На сцената на Първа крагуевачка гимназия се подреждат участниците от Детския хор на БНР. Описвам личните си възприятия. Това е Духът в полет. Недосегаемата красота на ангелските детски гласове. „Слизането” на Дъгата в концертната зала. Избликнали мистерии из недрата на Музиката. Слънца, картини и звезди изгряха заедно пред нас. Живо жълто в ми мажор, мъгливо лилаво в си минор - крехка надежда. И като в приказката ме понесоха всички цветове. Музиката ги открадна от Дъгата. Бяла чистота – душите на децата. Всичко започна като на шега с една „Песен и игра” из „Пролетна симфониета” на Александър Йосифов. Веселото и ведро настроение ни поведе към по-сериозните музикални върхове. ”Слава” - /”Missa brevis” – B dur- Моцарт/ прозвуча целенасочено и устремно. „ Диригентът трябва да има първо глава. Всичко останало е след това”- твърди Венеция Караманова. Ние й вярваме. Ефектът на внушението от сцената е поразителен.
В „Разбрайалице” от Константин Бабич блеснаха най-слънчевите сопрани. Много широка звукова палитра. Музицирането на Радиохора се отличи с пълен синхрон и много точни изразни средства, адекватни динамични контрасти и отличен баланс между хористите. Поразителен диалог с диригентката, която изтъкна Главния персонаж в хоровото действие- основния си инструмент- певците. Тези наблюдения ми дават правото да обобщя, че Венеция Караманова е перфектен музикален хирург, който извайва звука до педантичност, подчинявайки го на изявата на детските таланти. За разлика от други нарцистични диригенти, тя разпръсква любовта си към децата и публиката, а не към себе си. Въпреки привидната си строгост към певиците, желязната дисциплина и точните граници на взаимоотношенията. Този човешки талант, който тя владее до съвършенство, я превръща в неповторим и успешен творец.
Прави впечатление точния подбор на солисти за съответния стил. Бурни овации пожъна Калина Бояджиева с песен от Шуберт. Посрещнахме изгрева на слънцето с традиционна японска песен. Яница Янакиева безпрекословно ни показа, че можем да пеем и да се забавляваме едновременно.
Музиката ни дава здраве и любов с целебната си благост. Това установихме след изпълнението на „Развивай, Добро,повивай”( родопска фолклорна песен в аранжимент на Стефка Кушлева). Последва изпълнение на Хор на девойките из операта „Евгений Онегин” от Чайковски. Своеобразна кулминация в концертната вечер бе „Песен на Солвейг” из сюитата „Пер Гинт” от Едвард Григ. Техническата овладяност на вокалната емисия от страна на солистката Мария Славова се вплете в равнопоставен диалог с дискретния акомпанимент на хора. Тридесет гласа срещу един. Според мен, вероятно и за публиката, ако съдим по аплодисментите, това бе най-силната изява в програмата. Вечната любов никога не излиза от мода, нали? Мария бе повикана два пъти на бис.
В „Цъфнало е кокиче” (Г. Димитров) се изявиха богатите възможности на алтовата партия. Пред нас се разкриха малки, но издръжливи и тренирани, отговорни артисти. Успокоихме се в „Молитва” на Г. Попов. Заслужено най-аплодираната солистка на вечерта отново бе Мария Славова („Целувката” на Л. Ардити). Тя ще поеме по професионалния път на своето развитие през следващата учебна година като студентка по оперно пеене в Музикалната академия.
Младостта е извор на вдъхновение и надежди. Още три солистки- Калина Бояджиева, Екатерина Кирчева и Сандра Кордова- заявиха своето смело присъствие в „Песен на момичетата край реката” из мюзикъла „Явор и Русана” (Жул Леви) . Концертът завърши с темпераментните ритми на „Либертанго” ( А. Пиацола, аранж. Емил Янев). Отлични бойци!!! До края задържаха вниманието и възхищението на публиката, която ги награди с нестихващи аплодисменти и викове „Браво!”.
Не може да не споменем за прекрасния, ненатрапващ сe акомпанимент на Светлана Ананиевска. Изкусително бе присъствието и на Венеция Караманова, която искрено се наслаждаваше на уменията на своите възпитаници и ги подкрепяше.
В залата бе и посланикът на Република България в Република Сърбия- господин Радко Влайков. Той поздрави децата с кратко слово: „ Днес за мен бе голямо удоволствие. С кмета на града ( Р. Николич) разговаряхме. Крагуевац има големи културни традиции и дванадесетото издание на фестивала доказа това. Видяхме толкова добри хорове. За мен е изключително удоволствие, че тук е един от най-добрите български хорове. Мили деца, през този час аз бях зрител. ПОСЛАНИЦИТЕ БЯХТЕ ВИЕ. Искрено се радвам на Вашия талант. Диамантът е шлифован и блести със страшна сила.Надявам се и утре вечер Женският хор „Лира” от Благоевград ( дир. Галина Попова) да заслужи голямо признание. Сърдечно благодаря! Ангелски гласове!
22 август 2017 г.
Конференция на Фестивала
Акад. проф. д-р Милойе Николич , артистичният директор на фестивала , приветства диригентите и гостите на конференцията. Той уточни, че сесията ще има свои домакини. Обеща да чуем отзивите на останалите диригенти и Художествената комисия.
Венеция Караманова, диригент на Детския Радиохор , представи много убедително своята концепция.Тя благодари за оказаната възможност да присъства на този форум. „Аз обичам тези събирания. – заяви тя- всички колеги знаят каква обич влагаме в нашата работа. Нарекох програмата „Ангелогласно детство”, защото исках да изразя философията при работата с детските хорове. Благодаря на колегите, които споделиха своите размисли. Някои от тях казаха, че на концерта снощи са чули „зрели гласове”. Ако има добро възпитание, това е крайният резултат от тренирания детски глас. Традицията е хубаво нещо, но тя поставя рамки пред диригента. Той трябва да избере приятното за ухото или окото. Във вокалното изкуство основният инструмент е гласът.
„Не само със око и със ухо – долавяш красотата. А с вътрешното зрение- това е , майко Берестида, със слуха на Духа.” / Теменуга Любенова/
Приемаме децата на 6г. и ги обучаваме до 16-17 г. По време на техния растеж се променя и гласът. От мен се очаква да развия природните им дадености. Резултатът от тази работа Вие чухте вчера. Показахме различни жанрове – класика, фолклор, църковна музика. Не разделих произведенията на блокове, а ги представих смесено. Изпълненията бяха групови и със солист, редувах акапелни пиеси и песни със съпровод. Един статичен хор, който залага много на вокалната изява , така може да представи по-разнообразна програма. Радостта на публиката и аплодисментите показаха, че сме си свършили работата като диригенти.
В нашия хор има традиция солистите да продължават професионалните си занимания. Останалите, които не се насочват към професионална кариера, се вливат в редиците на интелигентната публика. Много от аматьорските хорове се захранват с тях. Нашата формация включва 140 деца и се разделя на три групи:
1. Стажантски състав
2. Младежки концертен състав
3. Действащ старши концертен състав от рутинирани изпълнители
Всички певици работят три пъти седмично. Светлана Ананиевска е пианист, а моят помощник- диригент е Елеонора Василева. Аз работя в събота и неделя. Нямаме вокален педагог.Създаваме правилни навици от ранна възраст, това е най-важното. Всеки обикновен човек може да постигне това развитие. Имах случай на дете с астма, което започна да пее в нашия хор заради медицинската практика за правилно дишане. То преодоля болестта и дори стана солист. Но много хора не използват това, което им е дадено от природата.”
Пнина Инбар / диригент, Израел/
Аз много харесах програмата. Изпълнението Ви беше толкова перфектно. Интересна, представителна и много умно измислена концепция. Реализацията бе като игра- забавление.
Акад. проф. Емил Янев
Наблюдавам този хор от неговото създаване. В нашата практика има много грешни подходи. Психологическата нагласа на децата е да се стремят към най-високи постижения. Всеки иска да бъде първи.Това е детската мечта. Каква е нашата грешка? Ние не помагаме на децата. Работил съм 48 години с млади хора. Най-добри резултати постигах, когато им поставях най-високи изисквания. Звучността на хора е резултат от целенасочена работа. Предлагам да се учреди Нобелова награда за хорово пеене. Венеция Караманова е достойна да я получи, както и званието „Посланик на българската култура”.
Йорданка Донева / България/
Доволни ли сте от представянето на Детския хор?
Акад. проф. д-р Милойе Николич
В нашия фестивал за първи път участва детски хор. Решихме да разширим обхвата. Значението на детските хорове е безспорно. Много от бившите участници се завръщат отново. Това може само да ни радва, защото означава, че престоят тук им е харесал.
Акад. проф. Емил Янев
Много съм доволен. Това, което те показват е на много високо художествено равнище. Не само на национално, но и на международно ниво. Разбира се, това е плод на целенасочена работа за вокалното обучение на децата, осъществявано индивидуално, макар и пред всички. Всяко дете държи огледало, за да следи движенията на гласовия апарат. Едва след това се изпълняват останалите технически упражнения. Системата за разделяне на състава на формации е заета от Бончо Бочев. Най-поразяващото в Радиохора е неговата звучност. Зряла, а не детска, каквито са очакванията. Репертоарът е многопосочен и интересен , с разнообразна стилистика. Начинът на звукоизвличане се променяше съобразно нея. Тук се прояви майсторството на диригента. Това е изключително високо постижение.
Йорданка Донева
Коя бе кулминацията?
Акад. проф. Емил Янев
Мисля, че имаше няколко. Децата на БНР изпяха произведения, които възпламениха публиката и тя стана няколко пъти на крака за бис. Част от произведенията бяха на класици, но останалите – от български композитори. За мен това бе много важно. Така се прави национална култура. Венеция Караманова показа, че е диригент с изключителни качества и невероятното умение да работи с артистични партньори на различна възраст. Затова оценката, която давам, е изключително висока. Това беше музикално събитие.
Йорданка Донева
Мили деца, на какво ви научи Венеция Караманова?
Марина/ 11г/
Научи ни да обичаме музиката. Да пеем с щастие, а не просто да пеем, защото трябва. Научи ни да харесваме това, което правим. Много ни помогна – как да пеем правилно, да образуваме вокали.
Йорданка Донева
Кое Ви хареса най-много от това турне?
Вероника /13г/
Много ни хареса как се представихме на двата концерта в Крагуевац и Бачионица. Публиката много ни се радваше.
Илдико Дуфек / диригент на камерния хор ”Arte semplice” , Унгария/
Тя разказа кратко за своята концепция „Мадригали и шансони”. Сподели, че съставът е аматьорски, но изпълнителите обичат да пеят. Представиха италиански и английски мадригали и френски шансони.
Пнина Инбар/ диригент, Израел/
Впечатлена съм от ансамбъла. Репертоарът бе наситен с мадригали и шансони. Липсваше ми нещо забавно. Като лъч светлина.
Акад. проф. д-р Милойе Николич
Трябва да се насочим към цели блокове , без аплаузи. Краткостта на изпълненията понякога е проблем. По акустически съображения, ние избрахме необичайно място- сградата на старата община.
Дванадесети международен фестивал на камерните хорове и вокални ансамбли- Крагуевац, Сърбия
Да завърнеш скитащата си душа отново в лирата
22 август 2017 г. – залата на Първа гимназия
„Белите” момичета от Женския хор „Лира” / Благоевград, с диригент Доц. Галина Попова/ застанаха на сцената в очакване. Първоначално плахи, почти уморено започнаха изпълнението на своя религиозен репертоар. И тъкмо си мислех, че една доза настроение не ми достига, когато дамите препасаха искрящи престилки с фолклорни шевици. Сцената огря и зазвуча така познатата „Слана падна, Гане” от Добри Христов. Веселите ритми превзеха зрителите и ги одушевиха. Последваха „Месечинко льо, грейливка”/ Д. Петков/ , „Заро, девойко”/Н. Кауфман/, „Стара са майка не ложи”/Тодор Попов/. Градусът се повишаваше с всяко поредно изпълнение. Чухме „Ерген деда”/ П. Льондев/, „Лале ли си, зюмбюл ли си”/ Ф. Кутев/, „Донке, малка моме” / Ив. Спасов/, „Нани ми, нани, Дамянчо”/ Л. Пипков/. Твърде познат и експлоатиран репертоар от женските хорове в България, но за сръбската публика това бе интересно. Появиха се незначителни проблеми в ритъма на тарамбуката и интонирането на алтовата партия, но бързо се преодоляха. В „Ганкино хоро” /М. Букурещлиев/ се прояви находчивостта на хористите, те показаха умения за флирт с публиката и активно музициране, раздвижен мизансцен, диалогичност. За финал прозвуча авангардното произведение „Месечинка” от Георги Петков/ симбиоза между етно, джаз и осъвременен фолк/, с което съставът затвърди доброто впечатление и заслужено получи аплодисментите на публиката.
От 21.30 в Галерията започна концертното настъпление на Училищния хор „Примо” от Бидгошч, Полша , с диригент Моника Вилкийевич. Нежни нимфи в синьо-зелени костюми, уверени младежи и „диригентка- пантера”. Концертът бе много дълъг, голяма част от публиката остана права поради недостиг на столове. Все пак търпеливите, които присъствахме до края на концерта, получихме своята награда. Бързата смяна на стилове и автори подготви естествената кулминация в евъргрийните и младежките парчета, в които се изля целия артистизъм и квалитет на музициране на учениците. Много красив звук, почти стерилен от чистота, през цялото време господстваше едно интелигентно и представително присъствие на сцената. Гордост е за едно училище да има толкова добър хор. Хор, който дръзна да се конкурира с всепризнати авторитети и показа блестящи резултати въпреки недостатъчното самочувствие и практика. Моника Вилкийевич се разигра и показа най-гъвкавия гръбнак на сцената на този фестивал. Поздравления за младежкия й жар и високите амбиции!
На следващата сутрин в арт-кафе „Арсенал фест” се проведе поредната конференция. Обсъдени бяха постиженията от предходната вечер.
Доц. Галина Попова/ ЮЗУ „Н. Рилски”- Благоевград/ благодари за възможността да участва във фестивала. Тя аргументира избора си на материала по следния начин: „ Моята концепция се нарича „Фолклорно базирани православни композиции и хорови песни от български композитори”. Исках да покажа ярки произведения. Чухте три пъти „Достойно ест” от различни композитори. Това бяха три погледа. За съжаление половината от хористите ми са неопитни. Във формацията има голямо текучество. Представих широка панорама на българската музика в два основни аспекта- религиозна музика и фолклор.
Акад. Е. Янев :
Изпълненията на хор „Лира” предизвикаха разсъждения върху един проблем. Когато се използва религиозна музика извън ритуала, трябва ли да се спазват правилата?
Доц. Г. Попова:
Не съм се старала да изпълнявам всички условия и правила.
Акад. Е. Янев :
Музиката не е музейно изкуство. Всичко, което може да го обогати , е добро.
Венеция Караманова:
Имам състав за църковна музика.Допитах се до църквата за основните правила. Казаха ми, че звукоизвличането трябва да бъде различно. Гласовете и поведението- също. Ролята на църковното песнопение е различна от това, което правим в църквата. Компромисно е допустимо да пеем с повече чувство, обем и размах на дирижиране. Излизайки от тясното богослужение, може да я осъвременим. Искам да поздравя и двата състава за тяхното изпълнение. Хубаво е , че сме тук , за да показваме национални различия. Българският хор „Лира” заложи на националните приоритети, а полският хор”Примо” показа, че музиката е универсален език, който всички разбираме.
Акад. М. Николич:
Основната концепция на фестивала позволява на концертния подиум да се използва свободната интерпретация.Това не е обреден, религиозен или пък фолклорен фестивал. Важно е да ме убедите в логиката на своята концепция, пък аз ще ви повярвам.
Моника Вилкийевич / професор в Музикалната академия в Бидгошч, Полша/
Тя благодари за поканата и уточни, че тази изява е първи международен фестивал за певците от този випуск. Нейната концепция „Музиката не познава граници” е ориентирана към възможността да пресечем допирателните на държави, форми, стилове, композитори. В програмата чухме произведения от Хендел до Калвин Картър. Моника Вилкийевич си поставя амбициозното намерение да ни попита дали музиката е различното. Диригентката разказа , че подготовката на тази програма й е отнела една година. И ако музиколозите се насочват към историята и правилата, то нейното желание е да събуди сензитивността към музиката, ученето със сърцето. Професионални грешки винаги се допускат. Целта на нейната презентация е била да получи атракция чрез показване на разнообразен репертоар.
Художествената комисия:
Ние сме впечатлени от чистата тоналност през повечето време. Да се постигне това само за една година е брилянтно.
Акад. М. Николич:
До този момент не сме имали два детски хора в едно издание. Търсенето на баланс в концепцията е голям проблем за самостоятелен концерт. Поздравявам успешните изяви на тези хорове, тяхната концентрация и издръжливост.
По отношение изявата на полския хор, бих искал да уточня, че концепцията не предполага да се покаже всичко, което знаете. По-добре би било да се представи едно, което знаете най-добре. Широко поставеният репертоар затруднява концепцията. Полският хор накрая се „отвори”, защото в началото изпълненията не бяха „негов терен”. Това не е критика, а желание за показване на трудностите.
Художествена комисия:
Хорът на БНР показа професионален начин на реализация. Всичко изглеждаше фантастично, но не е толкова лесно да се постигне. Феноменалното представяне на солистката Мария Славова е заслуга на Маестрата.
Венеция Караманова:
При мен е по-лесно. Избирам деца от цял столичен град, а Моника Вилкийевич- само от една гимназия. Образователната система в България се срива. Преди 30 години за Радиохора кандидатстваха по 2000 деца. Сега кандидатите са само 800. Но аз съм щастлива, че моите фаворити са с най-добрия музикален слух и гласови качества.Това явление се простира в световен мащаб. Работим здраво и показваме добър продукт. Нашите изпълнения влизат в учебниците по пеене. Децата очакват конкурсите, защото са учили за нас.
Акад. Ем. Янев:
Какво прави Моника за привличане на момчетата? В световен мащаб това е проблем.
Моника Вилкийевич:
Текучеството е проблем. През 90- те години нямаше момчета. През 2005- само 2. Това води до диспропорция. За да ги привличам започвам да комбинирам-работим с прости примери по трима.
Венеция Караманова:
Благодаря за оценките на Детския Радиохор. Радвам се , че се запознах с хоровете на Полша и Унгария. Благодаря за възможността Детският Радиохор да се изяви . Обичам този фестивал. Скъпи са срещите с приятели. Благодаря!
Акад. М. Николич:
Благодаря, че обогатихте фестивала. На добър път и до нови срещи!
Орфей от Аур и Рофие по тракийски е лекуващата светлина…
Пътуване към себе си
23 август 2017 г.
20.00 часа – залата на Първа гимназия
На сцената се подреждат участниците от Камерния хор „ Мегидо” с диригент Пнина Инбар от Израел. Тяхното представяне е допълнено от мултимедия, която улеснява възприемането на творбите. „Духът на Йерусалим” е необичайното заглавие на концепцията им. От пръв поглед се установява, че този хор има най-висок коефициент на екипност. Ентусиазирани хористи от различни възрасти пеят с душа и сърце неуморимо. Клавирният им съпровод бе на световно равнище. Младият пианист впечатли всички в залата с виртуозното владеене на инструмента. Възторжените певци ни внушиха своята молитва за мир, милост и разбирателство между народите. Те музицираха с такова удоволствие, че бе невъзможно да останеш безразличен към тяхната изповед.Почувствахме се озарени от мъдрост и знание. Лично аз усетих най-силна връзка с висшите сили при изпълнението на пиесата за 12 гласа „Йеурсалим, Медитация за мир” от Кенет Лампл. Особено настроение събуди и андалузката арабска мелодия „Още си в моите мисли” , музика- братя Рахбани, аранжимент Пнина Инбар.
Непосредствено след края на концерта артистичният директор на фестивала в Крагуевац, Акад. проф. д-р Милойе Николич, сподели своята гледна точка за представянето на израелския хор: „Трудно е да се говори за концерт непосредствено след неговото завършване. Човек трябва да се отдели малко емоционално и тогава може да бъде обективен. Според мен две неща трябва да се отбележат:
1. Прекрасно е , че един хор, съставен от „стари” гласове, може да пее толкова ентусиазирано. Публиката „полетя” от квалитетното им изпълнение. Несъвършено, но много приятно.
2. Изненада за всички бе изявата на диригентката Пнина Инбар и като солист. Този факт допринесе много за успеха им и това бе емоционално най-възбуждащият момент във фестивала.”
От 21.30 в Катедралата се изяви Хор „Свети Стефан Дечански” от Нови Сад с диригент Тамара Адамов Петийевич.Тяхната програма бе под наслов: „Православна духовна музика: шест века пътуване от устната традиция до артистичната композиция.” Авторката на концепцията бе избрала интересна структура за реализация на замисъла си. Тя представи песнопенията в отделни блокове:
1.Композиции, базирани на църковни напеви. /Чайковски, Чесноков, Станкович/
2.Стара духовна музика.
3. Манастирски напеви.
4. Духовни концерти/ Архангелски, Бортнянски/
Програмата на този концерт е замислена много старателно, в нея се наблюдават изследователски моменти и новаторски прочит на традицията. Музикалното пътешествие се простира от едногласните записи /на византийски, сръбски, руски и български напеви/ до хармонизацията и адаптацията на древните църковни напеви. Изключение правят духовните концерти на Бортнянски и Архангелски, които са оригинални композиции и нямат аналог в изворите. Но те съдържат „вкуса на аскетизма” и не се отклоняват от традицията на богослужебното пеене. Най-старите записи, от XIV- XV век, са поставени в средата на концерта, за да може слушателят да си отпочине от многогласието, след което пак да се завърне към него.
Хорът „Свети Стефан Дечански” е съставен от аматьори и професионалисти. Прави впечатление рядкото съчетание от тембристи и квалитетни солистични гласове , които са споени по незнайна рецепта и звучат перфектно в синхрон . Хорът е член на асоциацията „ Europa Cantat” и редовно посещава нейните концерти. Носител е на втора награда от международния хоров конкурс в Ланголен/ Уелс/, участвал е в много фестивали за религиозна музика в Москва, Санкт Петербург, Печ, Йерусалим, Лондон, Брюксел, Женева, Берлин, Лисабон, Париж, Мюнхен, Будапеща, Варшава….
Диригентката Тамара Адамов Петийевич ръководи три хора и два симфонични оркестъра. Завършила е специалностите цигулка и английски език. Специализирала е дирижиране при изтъкнати майстори от цял свят. Завършва докторска степен при проф. Боян Суджич. През 2006 г. печели в Прага званието „най-добър диригент”. Член е на международно жури за хорово пеене и композиция. Провеждала е музикални работилници в Чикаго/САЩ/, Торонто/Канада/ и Торино/Италия/. Работи като координатор за Сърбия в асоциацията „ Europa Cantat”. През 2017г. инициира създаването на Сръбския хоров съюз.
Този концерт за моята скромна персона бе нова епоха в хоровото изкуство. Запомнете името Тамара Адамов Петийевич. Кое е различното в нейното дирижиране? Не жестовата система. Тя е жената-медиум. „Разчита” Божията воля и я предава на простосмъртните. Довежда те до ръба на собствените възприятия. Съвършено слива музикалната форма с Божията промисъл в едно неразривно единство. Тръпнещи вибрации и извираща безкрайна хармония. Една звучна пътека, устремена към безкрая на непознатите висши светове. Никога не съм се чувствала толкова близо до Бога. И до своя висш Аз. Пътуване към себе си.
Магията, която тя създава, е като прошепване на една ръка разстояние. Съвършеното допълване на гласовете може да бъде плашеща цялост. До този момент винаги съм се усещала „недостатъчна”. Тази музика ме заведе в моя абсолютен интегритет. Принадлежа ти, Господи! И никоя човешка любов не може да се сравни с твоята. Това бе посланието. Или поне аз така го разбрах. Със сигурност това бе великата сила на музиката да прониква в нас и да ни ориентира в собствените мисли и преживявания. Наричам го терапия с хорово пеене. Благодаря, Тамара! Беше недостижима!
За съжаление пропуснах финалния концерт на 24 август 2017г. Представени са били работата на ателието, ръководено от Зорица Митев- Войнович и Акапелната вокална група на Марио Фанчович от Словакия.
До следващия фестивал! С нови идеи и успехи!
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
