Интервю с Венеция Караманова

Хвалите ли децата си за добрите постижения?

На детето трябва да му се показва обичта. Така изгражда критерий за добро и лошо.

Кой беше значимият възрастен във вашето детство?
Майка ми. Тя бе тази, която ме насочи към музиката. Пееше в самодеен хор. От малка съм спала на репетиции. Оттам извира любовта ми към хоровото изкуство.

Успешен родител ли сте?
Родителите винаги могат да дадат повече на децата си. Моите синове ще кажат: „Вечно отсъстващата майка!”. Но и двамата намериха собствения си професионален път и сега са достойни мъже. Според мен по-успешно се възпитава с пример, а не с думи. Истинският възпитател са отношенията на възрастните помежду им.

Приятелите
Най-верните приятели са от младежките ми години. Малко на брой, но винаги мога да разчитам на тях за съвет и помощ. През годините съм имала близки отношения, но с напредването на възрастта – това вече са приятелства по интереси. В различни периоди от живота ти те съпровождат различните приятелства.

Почивката
За мен почивката не е да седнеш на едно място и да не правиш нищо. Почивам си като се грижа за растенията в градината. Моето хоби е градинарството.

Значимите хора
През детството – майка ми.
В студентска възраст- Нина Аладжем и Проф. Лилия Гюлева.

Мимолетно ли е музикалното изкуство?
Неговата мимолетност му дава силата да бъде вечно.

Има ли разлика между критерия на нашата и чуждата публика?
Да. Въпрос на възпитание. Чуждата публика има навик да влиза по-често в концертната зала.Тук е задачата на всички музиканти, които трябва да си отгледат публика.

Повратен момент във Вашата кариера…
Когато завърших Музикалната академия и вече имах семейство. Помолих Проф. Лилия Гюлева да ми помогне за моята професионална реализация.Тя се обади и ми каза, че Христо Недялков си търси помощник-диригент, който да умее да свири на пиано добре. Имах опит само с Детския хор „Български славей”към „ Христина Морфова”.

Най-ценното нещо в индивидуалното ви битие.
Семейството.

Любима творба
„Развивай, Добро, повивай”, Г. Попов- „Миниатюри”, „Под твою милост”- църковно песнопение

Какъв човек сте в живота?
Оптимист. Защото работя с деца. По този начин подкрепям духа в семейството.
Добронамерен човек. Без да се самоизтъквам. Децата дават енергия, оптимизъм, вяра.
Заради п
рофесионалната си кариера какво изгубихте като човек?
Нищо не съм жертвала , освен времето със семейството си.

Какво не харесвате в себе си?
Не обичам това, че съм търпелива.

Професионален дебют
Първа зала на НДК. Годишнина на Радиото. Маестрото отсъстваше и аз дирижирах.

Три важни думи
Песен, деца, обич.

По върховете духат ветрове…
Който не е готов да стои там, няма да се качва. Самотно е . С доброта нищо не се получава.