Живеем заедно
Международен конгрес за хора с нарушения в развитието – Белград – 13 - 17 май 2009
Домакин и организатор на форума е Дружеството за помощ на лицата с нарушения в развитието - Стари град „Живеем заедно” в Белград , Сърбия.Това е неправителствена организация, основана през 1997 от група родители с цел личното им ангажиране активно да подобрят качеството на живот на техните деца и семейства. В Дневния център на Дружеството ежедневно се оказва психо-социална, възпитателно-образователна, материална, правна и преди всичко приятелска помощ и поддръжка. Активно са обхванати около 150 члена с нарушения в различна степен и на различна възраст.Оказва се и телефонна помощ, има патронажни посещения , работи се с членовете на техните семейства. Специалисти ( логопеди, психолози, педагози, лекари, социални работници, терапевти и доброволци) се включват в дейността на Дружеството.
Деян Козич (роден на 7.01.1949г. в Крушевац) е председател на Сдружението. Той определи няколко основни цели за тяхната работа:
-Извеждане на лицата с нарушения от семейната изолация, интегриране и социализиране в обществото
-Подобряване на качеството на живот на цялото семейство
-Оптимално използване на запазените способности чрез участия в различни уъркшопове
-Уеднаквяване на правата на тези лица с правата на останалите граждани и приспособяване към самостоятелен живот
-Информиране, образоване и даване на гласност за потребностите на лицата с нарушения в развитието
Дружеството извършва индивидуални и групови дейности , включващи домакинство, учене, работа с материали, уъркшоп (Валдорф, фотография, танци, комуникация, екология), секционна работа (драма, спорт, компютри...), изучаване на града и посещения на обществени места. Организират се излети, изложби, състезания, реклами, конференции, оказва се допълнителна помощ (правна, стоматологична и др.), обучение на родители и специалисти. Дружеството активно си сътрудничи и с други организации. Поддържа система за продължаващо образование на лицата с нарушено развитие, развиване на методика за намиране на работа и продължаване на грижите за тези лица. Много амбициозна програма, нали?
Но да се върнем на Конгреса. Присъстваха около 70 души от Сърбия и 40 участници от 10 страни - Румъния, България, Албания, Черна гора, Македония, Босна и Херцеговина, Словения, Швеция, Германия, Италия. Включиха се около 19 организации , занимаващи се по различен начин с лицата с нарушено развитие. Цел на Конгреса бе размяната на идеи и изкуство в областта на инвалидността и директната работа с тези лица., както и решения за подобряване на положението на тази популация.
На 13.05.09 от 17.00 часа в залата на община Стари град бе проведено официалното откриване на Международния конгрес, посветен на хората с нарушения в развитието. Деян Козич призова присъстващите: „ Уважаеми гости, хората с увреждания живеят пред затворени врати.Нека се научим да откриваме възможностите им . Те имат същите желания и потребности като нас.Това са наши братя и сестри.Те се нуждаят от систематична поддръжка. Драго ми е да ви посрещна в Белград и да ви пожелая : ”Щастлив престой!” Да живеем заедно! Това е мотото на Конгреса.Своя живот и съдба ще представят лицата с нарушено развитие. „ И ние сме тук! И ние сме заедно!”- прозвуча химна на Конгреса в изпълнение на хора на девойките при Белградския университет.
На 14.05.09 Дубравко Филипи откри пленарната работа на Конгреса.НОВИНА на Конгреса - Конгресът бе воден от самите лица с нарушено развитие. Всяка държава показа своето изкуство , а самите участници или техните придружители прочетоха литературните творби- есета, разкази, стихове. Презентирането на асоциации и семинари бе реализирано в залата на община Стари град. Участваха голям брой специалисти от Академията за изящно изкуство и Центъра за култура в работни уъркшопове по евритмия, арт-ателие, ръчен труд, музика, ваятелство, живопис и графика. Всички занимания бяха интересни , реализирани с поддръжката и участието на студенти от белградските факултети.
Проф. Саша Филипович от Академията за изящни изкуства съвсем непретенциозно показваше на увредените лица лесни техники от живописта или ваятелството. След разговор с него установих, че той е много подготвен за това, което върши в момента.
КАКВА Е РАЗЛИКАТА МЕЖДУ РАБОТАТА СЪС СТУДЕНТИ И ОБУЧЕНИЕТО НА „ СПЕЦИАЛНИ ХОРА”?
- Студентите ми са ориентирани към това, което виждат в момента. А при работа с увредени хора се насочваме към разбиране на вътрешния живот , към изразяване на чувствата.Това провокира една невероятна духовна активност.
-
Постоянен спътник в моята работа като „ отразител на Конгреса” бяха емоциите.Разчувствах се от изявлението на семейство Билич от Словения:
„Нито за момент не сме мислили да се откажем от грижите си за нашия син Миран.”
Делиборка от Велес ( Македония) разплака повечето от присъстващите:
„Моят син Мартин бе с диагноза Детска церебрална парализа и живя само 13 години, но аз чувствам задължение да продължавам да се боря и да помагам на децата с това заболяване.”
Афердита Сейти от Албания , майка на 27 годишно момиче с ДЦП разказа за възможностите на тяхната асоциация „Помогни на живота”. А Синиша Кеджа от Швеция призова уверено: „Топлата вода е открита отдавна, копирайте добрите практики в света!!!”
Помолихме Деян Козич да разкаже за своята концепция и организирането на Конгреса.
„ На този конгрес хората с нарушено развитие показаха, че могат да говорят за себе си и своите потребности пред обществото.Аз съм баща на 22 годишно момиче с аутизъм и съм заинтересован от това.”
Красимира Николова от Разлог ( България) сподели:
„Този конгрес бе добро съчетание от пленарна работа и развлечения. Това е резултат от невероятната енергия на Деян Козич.Благодаря за възможността да участваме. Ние работим за една обща кауза - подобряване живота на увредените хора.
Верица (руса македонска фурия ) се провикна : „Деян Козич е СУПЕРЧОВЕК!!!”
Според Гордана Трайковска (родом от Крагуевац, омъжена в Македония) Конгресът бе много успешен.” Козич даде всичко от себе си , за да направи престоя ни в Белград наистина добър.”
Йелена и Педжа Михайлович:
„Ние сме тук” е единствената емисия в Европа. Тъжно е , че това не е направено преди 20 години. На нас ни е необходимо да се сдружим, да се опознаем и разберем .Козич е пионер на родителските сдружения в Сърбия и региона.Нормално е той да бъде загрижен за тези хора . Обикновено на такива форуми пристигат дефектолозите. Но днес главните действащи лица са нашите ДРУГАРИ ( хората с увреждания). И сега говорят другарите, а не дефектолозите (от научния си трон)и новинарите. Ние ( специалистите) не сме толкова важни. Това е техният Конгрес.Те трябва да се сдружат и опознаят. Нарушеното развитие е състояние, а не диагноза. Време е „редовната популация” да научи за него и потребностите на тези хора.Те не са лица със специални потребности, защото искат същото като нас. Има ли пилот със специални потребности?
Аз , например, не мога да управлявам самолет, но това не означава, че имам специални потребности. Аз умея да правя добре други неща.Не всеки може да бъде пилот. Аз снимам емисии и знам имената на всички другари. Те се нуждаят от нашето приуятелско отношение и разбиране.”
Лале, на 50 години, със синдром на Даун е любимецът на всички в Дневния център.Той каза искрено: „ Деян Козич е истинският родител за мен.”ВОЛИМ ГО!”. Навсякъде ме е водил по света. Неговите дъщери Ана и Дана са ми като сестри. Обичам и Савка Козич( съпругата му)./ Д-р Савка Козич е ерудиран специалист в областта на социалната медицина./
Баю, 18 годишен.
„Обичам Деян Козич, навсякъде ме води. В театъра и по града . Бяхме и в Гърция.”
В свободното си време участниците в Конгреса имаха възможност да се запознаят със забележителностите на града.
Те посрещнаха деня на семейството на палубата на кораба сред вкусна храна и интересна компания от единомишленици.Незабравима остана и разходката в „Ада циганлия”,...пълен двучасов релакс с влакче около езерото.
А на заключителния ден всички участници в Конгреса гледаха спектакъла „Торта на пет етажа”( изненада от посетителите на Дневния център). Възрастна жена ме дръпна встрани и каза въодушевено: „Виждаш ли Сара? Онова момиче на сцената е моята внучка. Тя е психичноболна.Дъщеря е на моя син. Той се разведе с майка й ( италианка) и след 2 месеца снаха ми почина. Умряха и нейните родители в Италия. Сара бе пратена в дом за сираци.Щастлива съм, че я намерих. Аз ще гледам Сара. Тя си няма никого. Баща й се ожени и има 2 деца от втората си жена. Не искат Сара. Но аз имам душа и не мога да я оставя. И да помниш, чедо: „Има БОГ!”
Конгресът направи следните заключения:
-Необходимо е умножаването на организациите за лица с нарушено развитие, заради размяна на изкуство и подобряване на квалитета на живот на самите лица
-Необходимо е всяка година да се провежда такъв конгрес
-Да се реализират проекти за подобряване на правата на тези лица
-Пълна активност и участие на лицата с увреждания в естествената им среда
-Насърчаване на мултидисциплинарния подход при решаването на потребностите им
-Оказване на помощ на родителите и семействата
-Изравняване на правата на тези лица с правата на останалите граждани
-Осигуряване на финансови средства за подкрепа.
Прегръщаме се с Ана Алексич на гарата. Кога ли ще се срещнем отново??? АНА и ДАНА . Също като дъщерите на Деян Козич. .... Може би сме били сестри в предишен живот?...
Наистина има Бог. Чрез новите приятелства той ни прави понякога много ценни духовни подаръци.